Колкото и забързани да сме в нашето ежедневие
Лукавият ни внушава страстни мисли и образи. Той може да внушава и духовни образи. Може да те накара да си помислиш, че виждаш Бога, че си в божествен екстаз, докато всъщност си на ръба на бездната, в която той иска да те хвърли. Бог ни изпраща добри мисли чрез благодатта и силата на Светия Дух. Така че има два източника: доброто и злото, и те ни влияят.
Божията благодат е много фина. Когато се отклоним от пътя на смирението, послушанието или любовта в различни ситуации от живота ни, благодатта ни напуска. А ние не искаме да останем без благодат! Тогава ще бъдем като мъртви.
—————————————————————–
Има изкушения отляво и отдясно. Изкушенията отляво са добре известни: пиянство, леност, блудство, кражба, отмъщение, гняв. Изкушение отдясно може да бъде прекомерното постене.
Делата, извършени с благи намерения — да осветим живота си — също могат да се превърнат в крайности. Всичко това са отклонения вдясно. Поради добродетелите ти се отклоняваш от пътя. Затова е добра онази мъдрост, за която молим Бога, Той да ни освети пътя и да вървим по царския път, както казват светите отци, по тази „Via aurea“ – златния път, и да не съгрешаваме.
————————————————————-
– Дали Бог чува молитвите на онези хора, които не са се изповядвали от години? И на онези, които живеят в тежки грехове?
– Ако молитвите се издигат подобно на молитвите на митаря от Евангелието — със смирение и сърдечна болка, без да осъждаме другите, изпросвайки прошка за миналото ни греховно състояние, тогава Бог ги чува. Защото именно за спасението на грешните Бог се въплъти в историята.
—————————————————————
Духовното сърце е центърът, в който Бог живее в нас. В този център, в сърцето, може да живее Бог, но може да живее и врагът. И може да живее всяка страст. Понякога самият княз на мрака влиза в светилището на сърцето ни и тогава животът ни става празен, зъл, помрачен, греховен. А когато Светият Дух пребъдва в нас (а ние сме били създадени именно за да Го имаме в себе си), животът ни е пълен със светлина, с човечност, с любов, смирение.
—————————————————————
– Как е възможно в условията на съвременния живот да придобием дара на Иисусовата молитва, когато, както е известно, умът на днешните християни е много по-разсеян, отколкото този на християните от минали времена, а ритъмът на нашия живот ни пречи да съсредоточим ума си и да се вгледаме дълбоко в себе си?
– Това, за което говорите, е вярно. Такъв е ритъмът на съвременния живот – живот в припряност, живот в суматоха, живот, изпълнен с движение. Но и тази молитва е много кратка. А молитвите на пустинниците продължавали цял ден и цяла нощ. Така, един светец в „Добротолюбие“ казва, че се молел от сутрин до вечер, а когато се уморявал да се моли, четял цялото Свещено Писание; по този начин животът му постоянно бил във връзка с Бога. Как се е молил – коленичил ли е или е стоял, вдигал ли е ръцете си или ги е слагал на гърдите си – не знаем! При различните хора движенията са различни. Но молитвата му го задържала на едно място – в неговото молитвено кътче.
Бог сякаш специално за нашия съвременен живот е установил молитвата „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния!“ Нека поне да изричаме края на тази кратка молитва: „Иисусе, помилуй ме!“ Колкото и да сме забързани в нашето ежедневие – дали сме на лекции или на семинари в университета, на работа или пътуваме някъде, дали общуваме с някого – от време на време можем, но колкото се може по-често, да повтаряме: „Иисусе, помилуй ме!“
———————————————————–
Една от страстите, които бушуват в нашия живот, е гневът, а заедно с него идват и споровете, и конфликтите, които понякога стигат много далеч. Като последица от гнева, ако не успеем да се помирим още същия ден с този, с когото сме се скарали, в нас се загнездва една много опасна страст — злопаметност. И ти ходиш с нея, не можеш да се молиш, умът ти е в постоянен диалог с този, с когото си се скарал. Всъщност и другият също е ядосан на теб и също изпитва гняв.
Тази страст, наречена злопаметност, е дяволският плод на гнева… „В гнилото дърво се гнездят червеи, а зад лицемерно кроткото и спокойно поведение се крие безумна ненавист“.Ти се държиш добре, усмихваш се, но помниш злото, което идва отвътре в теб. Това е лъжлив мир в душата ти, това е някаква учтивост… Ти се усмихваш, но винаги си готов да забиеш нож в сърцето на другия.
Някои са се предавали на труд и мъки, за да получат прошка. А този, който не помни злото, ги изпреварва, тъй като вярно е словото: Прощавайте бързо и ще ви бъде простено с лихва.
Тайната се състои в следното: да се помирим (с този, който сме в конфликт) още същия ден. Слънце да не ви залязва гневни — така ни съветва Свещеното Писание.Тогава злопаметността ще бъде изгонена от нас, а отношенията между мен и теб, както и с останалите, ще се нормализират.
Архимандрит Софиан (Богиу)
