Божията благост никога не може да оправдае неправдата и лукавството

При небивалия бум на свободни тълкувания в наше време, срещаме следното: „Господ дори когато проклина, той всъщност благославя“. Това е казано по повод на стенописа: „Христос проклина безплодната смоковница“.

При светите отци не се среща подобно тълкувание. Блажени Теофилакт обяснява, че смоковницата е образ на иудейската синагога, която има само листа, тоест буквата на закона, доставящ само сянка, не и плод. Така и всеки човек, предаден на удоволствията на настоящия живот, е подобен на тази смоковница: той няма духовен плод, който да принесе на Иисус. Такъв човек ще чуе страшните думи на Господа: идете от Мене, проклети, в огън вечни (см. Мат. 25:41).

„Защо бездушното дърво е било предадено на проклятие? – пита светителят Златоуст и отговаря – С това Христос показва, че Той може и е силен да накаже враговете Си, но въпреки това доброволно предава Себе Си на разпятие.“ Той е дошъл да потърси и спаси погубеното и затова непрестанно се е смилявал, изцелявал е и е възкресявал. Едновременно с това Той трябвало да покаже, макар и еднократно, че бидейки Спасителят на света, Той е същевременно е и бъдещият Съдия на човеците и че Божията благост, дори при Неговото всесилно ходатайство, никога не може да оправдае неправдата и лукавството…

„Господ проклина смоковницата – казва преподобни Ефрем Сирин, – за да послужи на верните като знамение, на враговете като предупреждение“.

***

Старецът Паисий Светогорец подчертава, че ако човек няма смирение и благоговение, тълкуванията, които прави на Свещеното Писание, са лишени от божествено просвещение и вместо полза могат да принесат вреда.

Стенопис: „Христос проклина безплодната смоковница“, изображение от Сеславския манастир, изписването на който се свързва с името на преп. Пимен Зографски.