Ако искаш да се спасиш

Внимавай да не приемаш зли дяволски внушения за ближния, почитай го като свят и веднага моли Господ да го покрива от изкушения.

Вражеска уловка е да разсъждаваш за положението и делата на другите.

Ние виждаме чуждите грехове, но не и тайното покаяние. Духът на злобата, ненавиждащ любовта, възбужда злоба под различни предлози, но на човек е даден разум да противостои на лошите чувства и да развива в себе си добри чувства.

Ако си съгрешил, веднага се кай. Проси от Господа прошка и окайвай себе си. Съгреших, Господи, прости! Майко Божия, спаси ме! И това не веднъж, а хиляди пъти на ден и постепенно ще дойде Божията благодат. Тогава врагът няма да напада така яростно. А не просто отведнъж да искаме да го прогоним и да си мислим, че вече сме го прогонили, а той да ни напада от друга, трета, четвърта страна и после пак от първата.

Да мечтаеш за себе си високо, да мислиш, че живееш свято, е прелест. Много хора са падали в прелест, залавяйки се за Исусовата молитва без да се освободили от самомнение и самочиние.

Да виждаш добродетелите си и да се гордееш с тях е пълна прелест. Да тълкуваш сънища води до прелест. Лечението на прелестта е осъзнаването на своята неизправност, негодност и смирение.

Мнозина самонадеяно и без смирение, по пътя към придобиване на добродетели, са падали в прелест.

Има и мъдрост бесовска. Тя мъдрува, хитрува и лукавства, заради скриването на своите грехове, страсти и недостатъци с цел удовлетворение на собственото самолюбие и грехолюбие.

От всичко най-много се бой от хорската похвала, чрез нея в душата се прокрадват тщеславие и гордост.

Като се събудиш, не се впускай в мечтания за различни предмети и сънища, които врагът влага в нас, за да ни разсее и живота ни да премине като дим, безследно, без дела, угодни на Бога, полезни за ближните и спасителни за душата ни.

Ако направиш добро заради Бога и ближния и последва изкушение, неприятност, беда, не мисли, че не е трябвало да вършиш добро. Напротив, знай, че всичко се е случило по дяволска завист, от врага на нашето спасение, за да се спасиш. Затова не вини себе си за извършеното добро, а врага за това, че ти отмъщава.

Понякога врагът влага в нас неблагоразумно мълчание, за да помисли брата ни, че му се сърдим. Тогава е уместно първи да го заговорим и да го заговорим ласкаво.

Постът е угоден на Бога, ако имаме добро разположение към хората. Врагът се опитва да вложи в нас дързост, гневливост и така да навреди на душата ни, за да се получи повече вреда, отколкото полза. Дори някой да сведе ниско глава и да я посипе с пепел, такова говеене (пост) с гняв и сърдитост Господ няма да приеме.

Ако искаш да се спасиш и видиш човек паднал в грях, се помоли на Господ да му прости. Някои, не знаейки тази бесовска хитрост, се впускат да съдят съгрешилия, но трябва да помним, че колкото пъти човек съди съгрешаващия, толкова пъти бесът ще му запише това като зло дело.

“Духовната Бран”, издание на Беларуската Православна Църква