В духовния живот се навлиза по малко

За да можем да се борим против светския дух, който ни гнети и постоянно се старае да ни подчини на себе си, трябва редовно да приемаме духовната храна, предоставяна ни от църковните служби и четения. Ако дори за ден се лишим от словото на Свещеното Писание и на светите отци, светът започва да ни завладява; след още един такъв ден той се вселява в нас и постепенно започва да преобладава. Скоро откриваме, че все повече и повече мислим по светски. И колкото повече мислим така, толкова повече губим духовния разум.

В духовния живот се навлиза по малко, възприемайки учението на светите отци стъпка по стъпка – в степен, съответстваща на вашата подготвеност. След време се връщате към същите текстове, възприемате смисъла им по- дълбоко и в края на краищата идвате до ясното разбиране в каква форма законите на духовния живот са приложими към вас. Ако постъпвате така, то при четенето на едни и същи свети отци ще откривате все нови и нови неща; ще прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко.

***

Светите отци говорили, че последните времена ще бъдат „слаби” – няма да има велики знамения, както в ранните апостолски времена, когато били извършвани хиляди чудеса: великите отци възкресявали мъртви, ставали много свръхестествени явления. Тези свети отци твърдели, че ще дойдат времена, когато подобни поразителни чудеса ще престанат, че преди края на света няма да има нищо подобно, че онези, които ще вървят по пътя на спасението, ще се отличават от другите само по това, че в тях по никакъв начин няма да спре борбата с изкушенията. Едното само съхранение на живата искра на истинската християнска вяра – без чудеса, без нищо особено, ще ги направи, ако претърпят до край, толкова велики или дори по-велики от тези отци, които вършели свръхестествени чудеса.

Затова е естествено, че в наше време външната активност на православните християни е по-ограничена в сравнение с миналите времена. Но въпреки всичко, за тези, които не искат да се откажат от борбата, е възможна вътрешната духовна активност. И действително, когато се огледаме, ще видим твърде впечатляващи примери: св. Иоан Кронщадски, извършил хиляди чудеса, може би повече от който и да било в историята на Църквата; светителят Нектарий в Гърция – един изключително смирен човек, одумван заради слабото управление на своята епархия, но чудотворец, извършващ чудеса и сега – след смъртта си, нашият епископ Иоан (Иоан/ Максимович/, архиепископ на Шанхай и Сан Франциско и основател на братство на преподобния Герман от Аляска, към което се числял и иеромонах Серафим Роуз ( бел. прев. ), който живя сред нас и неведнъж изминаваше пеш десетки мили, благославяйки областта ни с Курската икона на св. Богородица. Когато мислим за тези хора – гиганти на духовния живот, ние се убеждаваме, че е възможно да се направи нещо, дори и в нашето злощастно време.

Иеромонах Серафим Роуз

https://pravoslaven-sviat.org