Гордият ум не може да се съчетае с името на Иисуса Христа

Отец Серафим премина през многогодишната, тежка школа на монашеското послушание, след това учи в „академията на смирението“ – затвори, заточения и лагери, натрупа опит като пустиножител в степите на Киргизстан и планините на Кавказ. Ето защо може да бъде наречен „доктор на монашеските науки“.
Той беше опитен деятел на Иисусовата молитва и смяташе, че послушанието е необходимо условие за нея. Казваше, че ако човек с упорит труд придобие Иисусовата молитва, но не отсича волята си, тогава молитвата, произнасяна по навик, изобщо няма да бъде съкровена, непрестанна молитва, а само думи, вибриращи във въздуха, защото гордият ум не може да се съчетае с името на Иисуса Христа – непостижимото Смирение.
Той казваше, че борбата със страстите е необходима за придобиването на Иисусовата молитва, защото към чистото сърце молитвата се присажда лесно, сякаш от само себе си. Древните светци са били в непрестанна молитва именно заради своята простота и незлобие. Старецът учеше, че молитвата не бива да е откъсната от живота, предупреждаваше срещу изкуствените методи за въвеждане на ума в сърцето.
Казваше, че Иисусовата молитва, особено в началото, трябва да се казва на глас, като вниманието се съсредоточава върху движението на устните. Той също така смяташе, че е полезно молитвата да се съединява с дишането, когато човек си я казва сам.
Официална страница на архимандрита Рафаил (Карелин)