Духовният човек не може да остави оръжията си
Ако човек се замисли колко много е огорчавал Бога от раждането си досега, волно и неволно, тогава ще каже: „Както Ти, Христе мой, търпиш мен и целия свят, така и аз ще търпя брата си“.
Видя ли, че братът е малко разстроен и гневен или че Божията благодат го е напуснала, ще направя няколко поклона и молитвени броеници, така че Божията благодат да го просвети и укрепи. Тогава ще видите как Божията благодат ще осени душата му и молитвата ще го укрепи.
Забелязали ли сте, че когато чуем за някой, който не е добре или е в голяма нужда, и ви кажа да се молите за него, след няколко дни той отново ни се обажда, за да каже, че всичко е наред и е намерило разрешение? Виждате ли колко хубаво се поправят нещата? Виждате ли как Богородица отговаря на молитвите ни!
Затова нека се борим колкото се може повече. Духовният човек не може да остави оръжията си, а винаги е в състояние на готовност.
Старица Макрина (+ 04.06.1995 г.)