«Онези, които са вкусили Божията благодат и са станали вече причастници на Светия Дух, ако не бъдат бдителни, угасват и стават по-лоши, отколкото са били, когато са живеели в света.»
Преподобни Макарий Египетски
Известно е, че крадците насочват усилията на своята престъпна воля най-вече там, където се намират най-скъпоценните съкровища. По същия начин и бесовете нападат най-вече онези, които притежават най-големите духовни съкровища — съвършените прояви на благодатта на Светия Дух, за даруването на която нашият Спасител проля на кръста Своята безценна кръв. В този случай нечистите духове се стараят да погубят благодатното съвършенство на праведниците, като им внушават тщеславни помисли. Така те са изкушавали преп. Антоний Велики, преп. Макарий Велики, св. Симеон Стълпник, св. Тихон Задонски и великия Божий угодник преп. Серафим Саровски.
Поради тези дяволски изкушения Божиите угодници са полагали особена грижа да придобият смирение. То е било тяхната най-отличителна черта. И колкото повече благодатни плодове е имало в живота им, с толкова по-голямо смирение са се украсявали те…
Това чувство на благоговение и страх — да не би да загубят полученото благодатно съвършенство, е било винаги присъщо на светите хора, защото те са знаели, че именно поради гордост денница (сатаната) се е лишил от благодатното си съвършенство и поради гордост са паднали първите хора. Ето защо преп. Макарий Египетски, като има предвид хората, достигнали благодатта в нейните съвършени прояви, казва: «И онези, които са вкусили Божията благодат и са станали вече причастници на Светия Дух, ако не бъдат бдителни, угасват и стават по-лоши, отколкото са били, когато са живеели в света.
Възраждащата кръщенска благодат в своите дивни прояви е присъща единствено на Православната Църква. Поради това тази благодат, или иначе казано, Царството Божие, е най-главният, съществен признак, по който се отличават православните християни…
Затова трябва щателно да пазим своята православна вяра от смесването ù с инославните изповедания, и в частност, с римокатоличеството и протестантството. При такова смесване благодатта вече няма да бъде с нас, а без нея, както учат светите отци, ние никога не ще достигнем, истинска праведност, или християнски живот, и не ще влезем във вечния небесен чертог.
Това висше благо — благодатта на Светия Дух, като вътрешна възраждаща сила, може да пребивава само в Православната Църква. Затова ние трябва най-грижливо да пазим православната си вяра; да я направим, подобно на своите предци, основа на целия си живот; открито да я изповядваме, като всячески отхвърлим лъжливото и пагубно срамуване заради нея. Чрез такава изповедническа вяра Господ ще царува в сърцата ни със Своята благодат, с присъщите ù святост и блаженство.
Благодатта на Светия Дух, или Царството Божие, е онзи най-главен, най-съществен признак, по който се отличават и тези православни християни, които я разкриват в себе си чрез изпълняване на спасителните Божии заповеди, от онези, които не я разкриват чрез живот, съобразен със заповедите. Затова първите, като притежаващи Царството Божие още през земния си живот, ще получат след смъртта си и след Страшния Христов съд спасение и ще влязат във вечното Царство на славата. Вторите пък, понеже не са разкрили в себе си кръщенската благодат чрез изпълняване на Божиите заповеди, чрез покаяние и смирение на сърцето, не ще влязат в Царството на славата и навеки ще погинат.».
Из “Учението за благодатта на Светия Дух в творенията на архиепископ Серафим (Соболев)“, Архимандрит Серафим (Алексиев)
