Лъжата ще се представя за истина и ще бъде трудно да се разбере кой е прав

Семинаристите добре помнят предупрежденията на владика Аверкий, почти пророчески, за потъването на западната цивилизация в отстъпничество и забрава на Христа. Тъй като антихристът често се появяваше в речта му, веднъж в клас един от студентите му зададе въпрос защо той толкова често им говори за това бъдещо състояние на човечеството, когато те са верни православни и спазват църковните правила, та нали, бидейки в Църквата, те са защитени от православните канони. На това Владиката отговори: „Защото във времето на антихриста лъжата ще се представя за Истина и ще бъде трудно да се разбере кой е прав. Ще бъдеш ли тогава в истинната Църква, ще се ориентираш ли сред тези съблазни? Затова трябва да познаваме духа на времето по учението на Свети Игнатий Брянчанинов“.

Веднъж, докато работехме в канцеларията, аз и отец Владимир забелязахме, че някой бавно ходи напред-назад по коридора. Отец Владимир отвори леко вратата и на шега каза: „Ваше Високопреосвещенство, за какво мислите, докато крачите по коридора?“ С доброжелателна усмивка владика Аверкий влезе и, поглеждайки ме, сякаш обръщайки се към младото поколение, каза: „Ето, че сме изправени пред дилема: дойде време, когато неправославните се представят за православни и по този начин подкопават смисъла на тази свещена дума, която става неправилна при такава употреба. Католиците наблягат на думата „католикос“ — универсалността на християнството, като се опитват по този начин да определят всеобхватната същност на християнството. За разлика от тях православните би трябвало да измислят по-подходящо определение за истинската вяра — „ортодоксия“.

Сега разликата е ясна за всички, но когато става въпрос за подмяната на Православието, може би трябва да се намери нов термин за православието. „Правоправославна“, „истинноправославна“ – това все още не е достатъчно като определение. И ето, аз ходя напред-назад и си мисля: „О, нашето бедно Православие, ти губиш силата си заради враговете на Христос“. И излезе, потънал в размисли. Скоро след това се появи негова статия по тази тема. Тези статии предизвикваха у мислещите православни подкрепа за техните възгледи относно икуменическото движение, „източния обряд“, Фатимската римокатолическата и т.н. Ние, семинаристите, жадно попивахме уроците на мъдрия Златоуст и благодаряхме на Бога, че го има.

Владика Аверкий почина, както разказват неговите келийници, не толкова поради физическо изтощение, колкото от мъка, от „разбито сърце“. Той страдаше за „потъпканото“ от Христовите врагове Свето Православие. По примера на Свети Григорий Богослов той често въздъхваше дълбоко и повтаряше: „О, страдащо Православие!“ В едно писмо до нас, изпратено година и половина преди смъртта му, той посочи истинската причина за душевните си мъки: „… Няколко пъти излизах пред обществеността, въпреки все още голямата ми слабост, но не намерих истинска подкрепа от никого…”

От книгата “Светителят Аверкий Джорданвилски”, написана от о. Герман (Подмошенски)