За опита от изкушенията

Чедо мое, трябва да разбираме, че през настоящия живот ще преминем през много и разнообразни изкушения. И често ще оросяваме всяка стъпка от него с горчиви сълзи и въздишки. По такива закони пожела да начертае живота на хората всепремъдрият Бог. А и самият Той не избегна този път, тъй като целият живот на Христос се състоеше от скърби и изкушения.

Кой от хората има право да избегне този всеобщ закон? Никой! Тогава да бъдем мъжествени по душа, като се сражаваме смело с всяка угнетяваща трудност на този живот, докато Божествената заповед не ни призове да напуснем настоящето и да заминем за вечно пребиваващото.

***

Две благодати придобива човек, когато се подвизава по Бога. Едната благодат е утешението на Светия Дух, което изпълва душата с радост, мир, веселие. Другата благодат е така нареченият опит от изкушенията.

Благодатта на опита е незаличима в душата, тоест не напуска човека, тъй като е съединена със сърцето, което е получило опита от изкушенията, докато първата благодат – на Светия Дух – понякога идва, а понякога си отива.

По време на изкушения втората благодат – опитът – е от по-голяма полза, тъй като просвещава душата как да понесе изкушенията. И понеже опитът произлиза от изкушения, той знае как отново да освободи душата от опасността.

Изкушенията, когато ги търпим, ни даряват мъдрост и така ставаме любомъдри. Ако не се смирим, обучението сред изкушения няма да престане. Егоизмът поражда изкушения, а изкушенията довеждат егоизма до негодност.

И така, смирявай се, чедото ми, ако желаеш, демоните, донасящи тези скърби, да мирясат. Хвърли се по-долу от всички и кажи: “Аз съм последният на света и съм виновен за всичко”.

Старецът Ефрем Светогорец, „Отечески съвети“
 Изд. Православно Отечество