За сираците най-страшното е да не останат отново сами
Да благодарим на Бога, че ни помага да носим този земен кръст и да се помолим: „Господи, бъди милостив към нас, грешните!“ Когато ние прощаваме, продължаваме да държим обида в сърцата си. А Господ, като прощава, казва: „Прощава ти се всичко, чедо мое!“ За нас Господ е страдал на Кръста и е проливал Своята света кръв… Той ни изпраща изпитания, за да ни дарува вечен живот! Чрез страдания, болести, чрез скърби Господ да ни помага да се спасяваме!
Вчера имах такива силни пристъпи на аритмия, че лекарите не ми даваха да служа. Цяла нощ лежах на системи, за да мога днес да се срещна с вас. Имам един страх, че ще умра и няма да мога да ви кажа едно слово и днес ще ви го кажа: „Господи, прости на всички хора“…
Никой няма право, братя и сестри, да гони Бога, Църквата Божия, вярата! Ние не бива да воюваме един срешу друг! Ние сме една нация, имаме един език… А там няма да има нации… Там има само едно Царство, Царството Божие. И аз, дечица мои, отивам да ви осигуря място там на Небето. Там, където ще съм аз, ще бъдете и вие, чеда мои. Там на небесата ще бъдем едно стадо, дечица Божии, един ще бъде нашият Пастир вечен!
Хората и да вършат зло, го правят поради незнание. И затова днес се молим за нашата държава… Децата, без мое разрешение, дойдоха в съда и викаха: „Татко, ние сме с теб!“ А когато дойдоха инвалидите, те направо заявиха, че идват да вземат баща си.
Знаете ли кой е най-болезнения въпрос за сираците? За всички сираци на земята? Не хляба, не водата, не облеклото… За тях най-страшното е да не останат отново сами.
Днес ни измъчват, искат да ни изкарат друг род хора. А аз служа на моя народ с гордост и то не гордост дяволска, а патриотическа, моите синове защитават Родината…
Моля ви, не бойте се, всичко ще мине. Майка ми ми казваше: „Всичко можеш да загубиш в този живот, само едно те моля, синко, не губи името си, а името ти е човек!“…
Днес е Вавилонска кула и у нас, изправени сме един срещу друг, но помнете, да се разединява народа отвътре, е много голям грях.
Нашият народ е православен. Нямам нищо против другите вероизповедания, човек е свободен да избира вярата си. Така гласи и Конституцията, така казва и Господ. Той е казал: „Вие, които искате да дойде при Мене, елате, скъпи мои, но не заставям никого“. Ето вие днес дойдохте в Божия храм, но Господ не ви застави, а вие сами дойдохте, защото обичате Бога и тук ви е леко, и топло на душите.
Не се гневете на никого, само се молете. Прощавайте на всички и се молете за всички.
Господ ще ме пита: „Лонгин, ти прощаваше ли, както Аз прощавам?“ Прошката на думи не е прошка, истинската прошка идва от сърцето, от душата. От сърцето идва злото, затова и оттам трябва да прощаваме…
Господ ни даде страдания и ето какво стана – всички хора се молят за нас!!! Всички започнахме да живеем по-задружно, църквите ни се напълниха…
Митрополит Лонгин
Акценти от проповедта на 10.12.2023