Какво е дала на хората Голготската Жертва

Въпрос: Какво е дала на хората Голготската Жертва, ако грехът все още не е напълно унищожен?

Отговор: Чрез изкуплението грехът вече не властва над човека, но продължава да действа в него, а следователно и в света около него. Човекът обаче вече не е пленник на сатаната и роб на греха, а личност, получила реална сила в борбата със злото. От родения в тъмница затворник са свалени веригите, той е изведен на свобода и е получил оръжие, но все още е сред врагове, външни и вътрешни; предстои му борба с греховните навици и страсти, да бъде изпитан в избора между доброто и злото. Дадена му е възможност да бъде победител. Сатаната, от княз на видимия свят, е станал само изкусител и съблазнител на човека…

Оправданието е невъзможно без освещаване. Човекът възприема и усвоява Христовата жертва чрез действието на Светия Дух в тайнствата на Православната Църква. Без Божията благодат самата вяра е невъзможна, невъзможна е победата над греха, така че спасението е дело на Божията благодат, съединена с волята на човека, който възприема спасителната благодат.

Борбата на благодатта с първородния грях и личните грехове се извършва в сърцето и го преобразява. В духовната борба човекът се формира като нравствена личност; той става съучастник в собственото си спасение, осъзнава, че Бог е истина и живот, и придобива сила да се противопостави на греха в съзнанието за своето безсилие, съединено с упованието на Бога.

В тази борба човек придобива способността все повече да придобива и усвоява Божията благодат. Християнският подвиг в борбата с греха е възход „от благодат към благодат, от сила в сила”. Пътят на борбата е необходим на човека, защото в противен случай той няма да разбере какво е спасението и може да си помисли, че спасението е негова лична победа, следствие единствено от неговите усилия или достойнство на неговата природа. В такъв случай човек, който разчита само на собствените си сили, остава без Бога.

В борбата с греха и демоничните сили любовта на човека към Бога се задълбочава и укрепва: вярата ражда надежда, а надеждата – любов. Човек оценява това, което е получил чрез изпитанията, така както майката обича детето си чрез болката на раждането… Без опита на духовната борба Бог би изглеждал като някаква външна за човека сила или длъжник, Който е задължен да даде на човека рая.

Въпрос: Срещу какво се бори човекът? Кои са неговите врагове?

Отговор: Човекът се бори срещу демоничните сили, срещу тиранията на полуезическия свят и срещу своите страсти като наследство от първородния грях. Тази борба се основава на изкупителната жертва на Христа; човекът е оправдан, т.е. влиза в нови взаимоотношения с Божеството. Спасението се осъществява чрез освещаване и преобразяване на човешката природа. В земния живот човек не се освобождава от действието на греха, но Господ приема борбата на човека с греха, вътрешния му път на падения и победи –ако човекът упорства по този път – като ответна жертва и чрез Своята благодат допълва онова, което не достига на човека. При преминаването във вечния живот, благодатта очиства последните „тъмни петна“ на греха в човешката душа. Ето защо спасението винаги остава милост и дар от Бога, а не заслуга, дори при великите светци.

Въпрос: Какви фактори са необходими за спасението на човека?

Отговор: Два фактора: спасителната Божия благодат и волята на човека, послушна на благодатта. Това единство на двете воли – божествената и човешката – се нарича синергия. Птицата може да се издигне до небето само с две крила: с едно крило тя ще ще се влачи безсилна на земята.

Без кръстната Жертва, която човек усвоява в тайнствата на Църквата, е невъзможна победата над сатаната. Без очистването на душата от греха чрез Божията благодат и личния подвиг на човека пребиваването в рая е невъзможно: за грешника райският живот ще бъде мъчително съществуване, защото в сърцето му ще бушува ад – огънят на греха и страстите, който ще гори, без да угасва.

Грешката на хуманистите се състои в това, че те смятат, че човекът сам по себе си, по своята емпирична, необновена и неосветена природа, вече е чист и може да се спаси чрез естествената си съвест и добри дела, независимо от вярата и благодатта, че не се нуждае от изкупление – той сам е свой спасител.

Въпрос: Защо Господ, принасяйки Себе Си в жертва за греховете на света, не е унищожил веднага греха и не е направил хората равноангелни същества?

Отговор: Човекът не е предмет, който може да бъде преместен от място на място, не е механизъм, в който може да бъде въведена зададена програма, а свободна личност, способна да се самоопределя. Ето защо за неговото спасение не е достатъчно само действието на Божеството, а е необходимо самият човек като индивид да участва в делото на своето спасение.

Тук е необходим изборът на свободната воля, в противен случай човекът престава да бъде нравствена личност, а богоподобието му се превръща във фикция.

Ако Господ беше въздигнал човека само до състоянието на първосъздадения Адам, той би могъл да съгреши отново, бидейки вече склонен към грях. Така че е било необходимо или да унищожи човешката личност и да създаде нова, т.е. да повтори сътворението на прародителите, или пък да преведе човека през огъня на изпитанията, за да може той в борбата с греха да получи способността да приеме двойно по-голяма благодат и да стане недостъпен за греха във вечността. Ангелите също са получили двойна благодат, минавайки чрез изпитание.

Архим. Рафаил Карелин, „О тайне искупления“

http://karelin-r.ru/newstrs/161/3.html

——————————————————–

Картина: „Нощ на Голгота“ на худ. Василий Верешчагин

– Никодим и Йосиф Ариматейски (тайни ученици на Христос) носят тялото на Христа, за да го погребат;
– св. апостол Иоанн Богослов – единствения от апостолите, останал със Спасителя при Кръста
– Мария Клеопова и Мария Магдалина, които ще приготвят Тялото Му за погребение;
– скърбящата Божия Майка;
– кръста, на който е бил разпнат Христос;
– разпнатия отляво на Спасителя разбойник, наричан от Църквата „безумния“ разбойник;
– благоразумния разбойник, разпнат отдясно на Христа;
– настъпилите вследствие на разпятието на Христос природни катаклизми: помръкването на слънцето и настаналия по цялата земя мрак (Лук. 23:44) В самия момент на Христовата смърт се потриса земята, при което скалите се разпукват (Мат. 27:51);
– захвърлен или загубен от някого плащ. Отначало събралите се при кръста хора злословели Христа, но виждайки природните катаклизми те в ужас се разбягали по домовете си, удряйки се в гърди (Лук. 23:48)