Какво означава «всички ние сме в прелест»

Вие пишете: «При четенето на еп. Игнатий (Брянчанинов) в мен възникнаха следните въпроси: на страница 230 се казва, че всички ние сме в прелест. Защо като се каже, че човек е в прелест, на това се придава особен смисъл и как да се отнасяме към такъв човек?» – За да разберем израза «всички ние сме в прелест» е нужно да обърнем внимание на следното. За главен подвиг на живота си древните подвижници са считали «покаянието и плачът за греховете». За това има много техни изречения. Ще приведа само някои от тях в подтвърждение на казаното.

Един брат казал на авва Сисой: «Чувствам, че имам постоянна памет за Бога (умна молитва). Старецът отговорил: «Не е велико дело умът ти да е постоянно насочен към Бога, велико дело е да виждаш себе си по-лош от всички твари» (Отечник).

Един брат попитал авва Пимен: «Какво да правя с греховете си?» Старецът казал: «Желаещият да се избави от греховете, се избавя от тях с плач и желаещият да не пада отново в грехове, с плач избягва падането в тях. Това е пътят на покаянието, предаден ни от Писанието и от Отците, които са казали: «Плачете друг път, освен плача няма» (Отечник).

От плача има двойна полза: той очиства и предпазва (Отечник).

Цялото житие на монаха е плач» (Отечник).

При вестта за кончината на авва Арсений Велики, свети Пимен, просълзявайки се, казал: «Блажен си ти, авва Арсений, защото плака за греховете си през целия си живот» Невъзможно е да не плачем за греховете си: или тук доброволно, или в адските мъки, недоброволно (Отечник).

Колкото по-очистен е човек, толкова по-дълбоко у него е съзнанието за неговата греховност. И обратното, колкото по-неочистено е сърцето на човек, толкова по-слабо у него е осъзнаването на собствената греховност. А у болшинството от хората напълно отсъства. Затова повечето хора не разбират подвига на покаянието и не чувстват потребност от такъв подвиг. И по силата на това обстоятелство, за тях може да се каже, че се намират в прелест. И за всички нас, които слабо чувстваме и виждаме своята греховност, може да се каже, че сме в прелест!

Древните са казвали: «Както сянката на тялото следва човека навсякъде, така, навсякъде трябва да имаме плач и съкрушение на духа». Неугодна на Бога е молитвата, в която не се чувстваме грешни пред Него.

А можем ли да се похвалим с такава молитва?

И докато не можем, дотогава трябва да осъзнаваме, че молитвата ни е несъвършена пред Бога. Такава е духовната прелест в общия смисъл на думата, от която страда цялото човечество, в това число и ние.

Трябва да се отбележим, че сектантите и християните, които гледат повърхностно на живота по Евангелските заповеди, са лишени напълно от това чувство за греховност. Явен признак, че всички те се намират в прелест.

Архиепископ Теофан,

23 ноември 1927 г.

София