Когато няма разбиране за Божията воля, критериите стават низки, съдим човек по външни неща

Отец Кодрат имал добър монах — отец M., когото искал да ръкоположи за дякон. Предложил това на манастирския събор, но не получил съгласие. Членовете на събора отказали с предлога:

— Няма хубав глас.

— Отци — възразил им отец Кодрат — хайде да видим каноните. Някъде там казано ли е, че който няма хубав глас, не бива да бъде ръкополаган за дякон? Тогава манастирският събор намерил друг предлог – месторождението му:

— Не сме съгласни, тъй като е от Мореа (Пелопонес).

Имали предвид, че в манастира Каракал повечето отци били от Мала Азия.

И наистина, когато няма разбиране за Божията воля, критериите на хората стават низки. Когато душата е егоистична, действаме във вреда. Съдим човек по външни неща – глас, произход – и не виждаме Божията милост, възраждаща дори най-вкамененото, порочно сърце, съграждайки „новия човек по Божий образ“.

Съвременни светогорски подвижници, книга 3, архимандрит Херувим (Карамбелас), изд. Православно Отечество, 2020.

Изображение: портрет на архимандрит Херувим Карамбелас

————————–

На онези, които имали щастието да познават отблизо Стареца Херувим (+22.08.1979), били известни неговите простота и кротост, любов и смирение. Те се удивлявали на търпението му по време на изпитанията, както и на неговата проницателност. През целия си живот той осъзнавал своя Атонски духовен произход. Словото му винаги напомняло за духа на Градината на Майката Божия, а неговите книги – “Съвременни светогорски подвижници” и “Носталгични спомени от Градината на Майката Божия” – ни разкриват много неизвестни фигури и аспекти на Атонското монашество. Освен това, негово голямо желание било основаният от него манастир “Параклит” да следва Атонския устав и да бъде духовен оазис за пренаселената Атинска пустиня. Той искал това да бъде свидетелство за Православието и монашеството в близост до гръцката столица.