Който няма въпроси, животът му е под въпрос

На 22.07.2023 г. се навършват три години от кончината на високопреосвещения Владимирски митрополит Евлогий (Смирнов). Публикуваме спомени на негови духовни чеда.

Той имаше свой собствен език – изключително чиста, ясно построена реч. Никога не споменаваше имената на грешниците: Ни помяну же имен их устнама Моима (Пс. 15:4). Освен ако някога не кажеше: “Ти знаеш за кого говоря”, но винаги построяваше фразата си така, че да не осъди никого. Това беше библейски коректна реч, Божието Слово в действие. Реч, която успокояваше всички. В нея нямаше нищо чуждо на църковната лексика. Никакви извънцърковни термини, нито пък сложно-богословски. Той говореше действено, просто, разбираемо за всички.

Веднъж имахме общоепархийско събрание и дойде един богослов, който говори нещо много сложно… Ние седяхме и нищо не разбирахме… Накрая излезе нашият владика и като видя какво става с всички нас, каза:

– Братя и сестри, Бог е прост и препрост! – и ни утеши.

Всички въздъхнахме с облекчение и в един момент настана оживление: овците чуха гласа на своя пастир…

Той ни говореше за най-същественото. Именно за духа, а не за деятелността, макар че и тя не убягваше от вниманието му, но някак винаги се решаваше от само себе си. А той говореше за Божия промисъл, за спасението…

По някое време беседите с него станаха задължителна част от архиерейските служби. В края на службата, особено след вечерната служба, но също и след Литургията, се подреждаха пейки, хората сядаха радостно, владиката казваше няколко думи, а след това всеки можеше да го попита каквото пожелае. Между другото, самият владика по-късно отбелязва, че именно това пряко общуване между архипастира и паството, от което има огромен дефицит, е увеличило значително броя на присъстващите на архиерейските служби.

Той общуваше много и с младите хора и винаги казваше:

– Който няма въпроси, животът му е под въпрос. Защото духовният живот изисква задаване на въпроси. Ако човек израства вътрешно, е нормално да възникват въпроси. В противен случай това е признак на застой. Няма как всичко да е наред. Винаги трябва да се разреши нещо. А ако това липсва, се стига до безразличие, което е най-опасното от всичко.

«Живет рядом с тобой святой человек и живет…», Памяти митрополита Евлогия (Смирнова)

https://pravoslavie.ru/133032.html