Основни признаци на модернистите

Модернизмът е продължение и нов етап на обновленчеството – антицърковно авангардно учение, възникнало на вълната на революцията през първата половина на миналия век. По това време то е предимно еклезиологична ерес, която се стреми да изкриви и разруши каноничните основи, йерархичната система и богослужебния устав и от самото начало се проявява като бунт и разкол в Църквата. Поради това границите между обновленчеството и православния традиционализъм са били съвсем ясно очертани. Сега модернизмът действа по-внимателно, систематично и последователно, без гръмки лозунги и ексцесии, но обхватът на неговата борба е значително по-широк. Модернизмът дълбоко подкопава православната догматика и, което е най-опасно, се противопоставя на Православието като се опитва да говори от името на Православието.
Могат да се посочат редица характеристики на модернизма. Не е необходимо в отделна статия или лекция на модернист да са представени всички тези гледни точки. Но дори и една е достатъчна, за да разберем, че става дума за реформаторство. Не е задължително да променяте всички числа в една сложна формула: достатъчно е да промените едно число и цялата формула вече не работи; достатъчна е една дълбока рана в тялото на човека, за да се получи кръвотечение. Следователно изброените грешки у модернистите могат да се срещнат във всяка комбинация или дори да се ограничат до една (грешка):
- Модернистите отричат предаването на (последствията от) греха на Адам на неговите потомци.
- Отричат изкуплението или изкривяват смисъла му.
- Скептически се отнасят към чудесата, описани в Библията и житията на светиите.
- Отричат пресъществяването на Светите Дарове, извършвано на Литургията.
- Враждебно се отнасят към думата «мистика», съзнателно, умишлено заменяйки православната мистика с лъже-мистицизъм.
- Стремят се към езикова реформа – замяна на древния богослужебен език със съвременен, по-слабо отговарящ на динамиката на молитвата.
- Разглеждат Божията любов отделно от Божията справедливост, като по този начин превръщат Божествената любов в оправдание за нравствената всепозволеност.
- Изкривяват концепцията за Църквата, а именно догмата: „Вярвам в една, свята, съборна и апостолска Църква“. Твърдят, че и в други конфесии или дори при остъствие на религиозна вяра човек може да се спаси. Игнорират действието на Светия Дух пребиваващ в Църквата, отричат светостта на Църквата и чистотата на нейното учение. Те заменят съборното съзнание на Църквата със собствени предположения и измислици.
- Стараят се да рационализират както богословието, така и богослужението, въобще се отнасят хладно към богослужението, считайки го за второстепенно за спасението.
- Имат нихилистично отношение към Свещеното Предание, традиция и приемственост.
- По мнението на модернистите, класическото, Православно богословие – е не повече от «мъртвина и скука».
- За да скрият своята антиправославна насоченост, модернистите твърдят на едно място това, което отричат на друго, дори отричат това, което самите те са доказали по-рано.Освен това, ако модернистът бъде изобличен в еретическа мисъл, той ще се позове на друго място от своите изказвания и ще каже, че възгледите му трябва да се разглеждат не отделно, а като цяло.Но какво означава цялото – не е ясно.Модернистите използват тази приом, за да създадат объркване в съзнанието на православните.
- Много модернисти се опитват да реабилитират учението на Ориген и едва ли не да го представят като жертва на заблуда от страна на апологетите на Православието – отците на Вселенските събори.За модернистите Ориген е „неканонизиран светец“.
- Те учат за всеспасението като предварително определено от Бога, тоест сигурно.При това, те обаче не само повтарят и променят апокатастасиса на Ориген (учението за всеобщото спасение), но в някои случаи отиват много по-далеч. Ако за Ориген грешникът трябва да премине през очистващите страдания на земята, то някои модернисти считат, че е достатъчно грешникът да пожелае спасение и ще бъде спасен.
- Модернистите омаловажават значението както на ангелските, така и на демоничните сили в историята на света и нравствения живот на всеки човек.Те са склонни да приписват демоничните изкушения на емоционални афекти и психически разстройства.
- Модернистите се стараят да дискредитират църковните авторитети и вероизповедните книги.
- Те лавират между еволюционистките и креационистките учения за сътворението на света и човека и излизат с компромисни хипотези.
- В критичните си атаки срещу Православното учение модернистите използват фалшификат: своите предположения предават като факти, а (различни) размити доводи – като солидни доказателства.
- Посредством монтаж на цитати и манипулиране на фрагменти, извлечени от патристичните съчинения, те приписват на светите отци мненията, които ги устройват, без да се съобразяват нито с църковната екзегеза, нито с правилата на херменевтиката (с начина, по който правилно се тълкува Свещеното Писание).
- Модернистите, изразявайки своите мисли, се опитват да не ги разкриват докрай, за да не издадат тяхната антиправославна същност.Затова у модернистите се усещат фрагментираност и незавършеност на концептуални възгледи.
- Модернистите прикриват дефицита си на вяра под маската на широкоскроено мислене.Те спекулират с думите “наука”, “просвещение” и “прогрес”.
- Модернизмът не само поощрява човешките страсти и светски вкусове, но понякога стига до цинично отношение към светините.Модернистите говорят за метафизичните въпроси с шеги и насмешки, които унищожават чувството на благоговение към предметите на вярата.Божеството е огън, към който не трябва да се подхожда без покаяние и благоговение.Някои теолози се държат така, сякаш желаят да взаимстват славата на мулето на Настрадин Ходжа.
Архимандрит Рафаил (Карелин), https://blagogon.ru/digest/812/
2.07.2020