Основни признаци на модернистите

Модернизмът е продължение и нов етап на обновленчеството – антицърковно авангардно учение, възникнало на вълната на революцията през първата половина на миналия век. По това време то е предимно еклезиологична ерес, която се стреми да изкриви и разруши каноничните основи, йерархичната система и богослужебния устав и от самото начало се проявява като бунт и разкол в Църквата. Поради това границите между обновленчеството и православния традиционализъм са били съвсем ясно очертани. Сега модернизмът действа по-внимателно, систематично и последователно, без гръмки лозунги и ексцесии, но обхватът на неговата борба е значително по-широк. Модернизмът дълбоко подкопава православната догматика и, което е най-опасно, се противопоставя на Православието като се опитва да говори от името на Православието.

Могат да се посочат редица характеристики на модернизма. Не е необходимо в отделна статия или лекция на модернист да са представени всички тези гледни точки. Но дори и една е достатъчна, за да разберем, че става дума за реформаторство. Не е задължително да променяте всички числа в една сложна формула: достатъчно е да промените едно число и цялата формула вече не работи; достатъчна е една дълбока рана в тялото на човека, за да се получи кръвотечение. Следователно изброените грешки у модернистите могат да се срещнат във всяка комбинация или дори да се ограничат до една (грешка):

  1. Модернистите отричат предаването на (последствията от) греха на Адам на неговите потомци.
  2. Отричат изкуплението или изкривяват смисъла му.
  3. Скептически се отнасят към чудесата, описани в Библията и житията на светиите.
  4. Отричат пресъществяването на Светите Дарове, извършвано на Литургията.
  5. Враждебно се отнасят към думата «мистика», съзнателно, умишлено заменяйки православната мистика с лъже-мистицизъм.
  6. Стремят се към езикова реформа – замяна на древния богослужебен език със съвременен, по-слабо отговарящ на динамиката на молитвата.
  7. Разглеждат Божията любов отделно от Божията справедливост, като по този начин превръщат Божествената любов в оправдание за нравствената всепозволеност.
  8. Изкривяват концепцията за Църквата, а именно догмата: „Вярвам в една, свята, съборна и апостолска Църква“. Твърдят, че и в други конфесии или дори при остъствие на религиозна вяра човек може да се спаси. Игнорират действието на Светия Дух пребиваващ в Църквата, отричат ​​светостта на Църквата и чистотата на нейното учение. Те заменят съборното съзнание на Църквата със собствени предположения и измислици.
  9. Стараят се да рационализират както богословието, така и богослужението, въобще се отнасят хладно към богослужението, считайки го за второстепенно за спасението.
  10. Имат нихилистично отношение към Свещеното Предание, традиция и приемственост.
  11. По мнението на модернистите, класическото, Православно богословие – е не повече от «мъртвина и скука».
  12. За да скрият своята антиправославна насоченост, модернистите твърдят на едно място това, което отричат ​​на друго, дори отричат ​​това, което самите те са доказали по-рано.Освен това, ако модернистът бъде изобличен в еретическа мисъл, той ще се позове на друго място от своите изказвания и ще каже, че възгледите му трябва да се разглеждат не отделно, а като цяло.Но какво означава цялото – не е ясно.Модернистите използват тази приом, за да създадат объркване в съзнанието на православните.
  13. Много модернисти се опитват да реабилитират учението на Ориген и едва ли не да го представят като жертва на заблуда от страна на апологетите на Православието – отците на Вселенските събори.За модернистите Ориген е „неканонизиран светец“.
  14. Те учат за всеспасението като предварително определено от Бога, тоест сигурно.При това, те обаче не само повтарят и променят апокатастасиса на Ориген (учението за всеобщото спасение), но в някои случаи отиват много по-далеч. Ако за Ориген грешникът трябва да премине през очистващите страдания на земята, то някои модернисти считат, че е достатъчно грешникът да пожелае спасение и ще бъде спасен.
  15. Модернистите омаловажават значението както на ангелските, така и на демоничните сили в историята на света и нравствения живот на всеки човек.Те са склонни да приписват демоничните изкушения на емоционални афекти и психически разстройства.
  16. Модернистите се стараят да дискредитират църковните авторитети и вероизповедните книги.
  17. Те лавират между еволюционистките и креационистките учения за сътворението на света и човека и излизат с компромисни хипотези.
  18. В критичните си атаки срещу Православното учение модернистите използват фалшификат: своите предположения предават като факти, а (различни) размити доводи – като солидни доказателства.
  19. Посредством монтаж на цитати и манипулиране на фрагменти, извлечени от патристичните съчинения, те приписват на светите отци мненията, които ги устройват, без да се съобразяват нито с църковната екзегеза, нито с правилата на херменевтиката (с начина, по който правилно се тълкува Свещеното Писание).
  20. Модернистите, изразявайки своите мисли, се опитват да не ги разкриват докрай, за да не издадат тяхната антиправославна същност.Затова у модернистите се усещат фрагментираност и незавършеност на концептуални възгледи.
  21. Модернистите прикриват дефицита си на вяра под маската на широкоскроено мислене.Те спекулират с думите “наука”, “просвещение” и “прогрес”.
  22. Модернизмът не само поощрява човешките страсти и светски вкусове, но понякога стига до цинично отношение към светините.Модернистите говорят за метафизичните въпроси с шеги и насмешки, които унищожават чувството на благоговение към предметите на вярата.Божеството е огън, към който не трябва да се подхожда без покаяние и благоговение.Някои теолози се държат така, сякаш желаят да взаимстват славата на мулето на Настрадин Ходжа.

Архимандрит Рафаил (Карелин), https://blagogon.ru/digest/812/

2.07.2020