Против помислите на печал

Ето оръжията, които святото безумие на Христовата проповед връчва на Христовия раб за борба с Енановите синове – с мрачните помисли и чувства на печал, явяващи се в душата в образа на страшни исполини, готвещи се да я стрият на прах и погълнат.

1-во – думите „Слава Богу за всичко“.

2-ро – думите,,Господи! Предавам се на Твоята свята воля! Да бъде с мен Твоята воля“.

3-то — думите „Господи! Благодаря Ти за всичко, което Ти е благоугодно да ми изпратиш“.

4-то – думите „Получавам заслуженото според делата си, помени ме, Господи, в Твоето Царство“.

Тези кратки думи, взети, както виждате, от Писанието, се използвали от преподобните монаси с изключителен успех против помислите на печал. Отците никога не влизали в разговор с явяващите се помисли; но още щом заставал пред тях другоплеменник, те се хващали за чудното оръжие и с него — право в лицето, в челюстите на другоплеменника! Затова те били така силни, потъпкали всичките си врагове, станали синове на вярата, а чрез вярата – синове на благодатта…

Светител Игнатий Брянчанинов, ТВОРЕНИЯ – Том 6, ПИСМА, Изд. Славянобългарски монастир “Св. Вмчк Георги Зограф”