Чрез всички свои изменения творението бърза към своя край

Чрез всички свои изменения и промени творението бърза към своя край. През всички дни и нощи всички хора, а след тях и цялото творение, бързат към последния ден, в който ще се извърши тайната на този свят и на човешката история. Всичко, което е живяло и живее в клетката на времето, ще трябва да влезе в своя последен ден, и няма същества и твари, които потокът на времето да не е отнесъл в този последен ден. В този ден времето ще завърши съществуването си, затова в Откровението той се нарича последния ден (Иоан. 6:39, 40, 44; 11:24; 12:48), великия ден (Деян. 2:20; Иуд. 6), а тъй като това е определен от Бога ден, в който Той ще съди вселената (Деян. 17:31), то той се нарича ден на съда (съдния ден) (Мат. 10:15; 11:22, 24; 12:36; 2 Петр. 2:9; 3:7; 1 Иоан. 4:17), ден на гнева и откриването на праведния Божи съд (Рим. 2:5 слав.). Но тъй като целият съд е предаден на Сина (Иоан. 5:22), и в последния ден Той ще се яви като Съдия в слава, то този ден се нарича още: ден на Сина Човечески (Лук. 17:22, 24, 26), ден Господен (2 Петр. 3:10; 1 Сол. 5:2; ср. с Иез. 15:5; Ис. 2:12; Иоил. 2:3; Соф. 1:14; Малах. 4:1), ден Христов (2 Сол. 2:2; Фил. 1:10; 2:16), ден на нашия Господ Иисус Христос (2 Кор. 1:14; 1 Кор. 1:8; 5:5), ден на съда и погибелта на нечестивите човеци (2 Петр. 3:7; 2:9).

В този важен ден Богочовекът Господ Иисус Христос ще изрече Своята заключителна присъда за цялата история на света и човека, за всички хора заедно и за всеки човек поотделно. И както след завършването на сътворяването на света Той направил преглед на всички създадени твари и същества и за всичко произнесъл Своя съд, че е твърде добро (Бит. 1:31), така Господ в последния ден също ще направи преглед на всички твари и същества след завършването на техния път през историята и ще изрече Своя съд за всички и за всекиго. Тогава Той окончателно ще отдели доброто от злото и ще прекара между тях непрохо- дима граница; тогава Той ще произнесе Своята непогрешима присъда за всички човешки ценности; тогава Той ще измери на абсолютно точните и чувствителни везни на Правдата и Любовта Си всички човешки дела, мисли, чувства, желания, думи, тогава ще се извърши тайната на Бога (Откр. 10:7) за човека, за творение- то, за света и за вселената; тогава всички добри и всичко добро ще наследят вечно блаженство, вечен рай във всесладостното Царство на Пресладкия Господ Иисус Христос, а всички зли и всичко зло вечна мъка, вечен ад в горчивото царство на злите и паднали ангели.

Преп. Иустин Попович, „Православната Църква и икуменизмът“, изд. Православно Отечество