Когато бях млад и аз исках да изглеждам умен

Отец Роман често говореше за Христовия ум, като се позоваваше на думите на преподобния Максим Изповедник. Не си спомням точно кои думи цитираше, но този светец дава много просто и ясно определение: „Ум Христов има този, който за всичко размишлява в Неговия дух и чрез всичко се довежда до мисълта за Него“.

Очевидно тогава отец Роман е чел и житието на преподобния, защото с благоговение разказваше как на светеца в дълбока старост са отрязали езика и дясната ръка, за да не може да говори и пише, и са го развели в такъв вид по улиците на града. Чувстваше се, че отец Роман виждаше в преподобния Максим пример за подражание.

– Ето, вижте: колкото по-тънък е лъчът на фенерчето, толкова по-далеч свети, – продължи отец Роман. – Има хора, които цял живот се занимават с някаква тясна област и постигат големи успехи в това – но при това често не знаят с какво се занимават другите клонове на същата наука. А Христовата светлина е като слънцето, осветява всичко наведнъж, и човек знае всичко, макар че, може би, не е учил нищо…

Казват за някого: „умен човек“, – говореше отец Роман. – И под „ум“ разбират образованост, информираност. Когато бях млад и аз исках да изглеждам умен. После разбрах, че да искаш да изглеждаш умен е глупост. Истинският ум е, когато човек очиства ума си, сърцето си. Ето, един послушник идва в манастира, нищо не е чел. Започва да чете светите отци – и Господ му дава ум… Аз, когато в манастира четях „Невидимата бран” едва не заплаках: ето това ми беше нужно, а ми подхвърляха някакъв Бокачо! Хляба ни скриха…

Христовият ум в човека е при светиите. Човек може да не знае нищо, да не се учи на нищо – но в него ще действа Христовият ум. За това първо трябва да се освободи от онова, с което светът е напълнил човека, да се очисти – в пълен съд е трудно да се налее нещо, ще се разлее. Не може да се налива ново вино в стари мехове – като дойдеш в Църквата, трябва да се промениш…

https://pravoslavie.ru