Работеше като за десет човека

Старецът от малък обичаше да работи. Помагаше на родителите си в земеделските работи. Беше неуморим и продуктивен. Сам жънеше цели декари и за да си даде кураж, първо ожънваше една ивица по средата на нивата, за да се получат две по-малки неожънати парчета.

Като дърводелец също много работеше, защото обичаше занаята си. Работеше с чувство и настроение, от сърце. Съвместяваше дърводелството с духовни занимания и благотворителност. По време на работа пееше и се молеше. С парите от печалбата даваше милостиня или работеше безплатно за бедните.

В “Стомион” през свободното от ремонтни работи време правеше икони и ги раздаваше за благословение. Върху дъсчици залепваше хартиени икони и кедрови семена вместо рамка. Оттогава започна да прави и иконички на преса, като по-късно ги усъвършенства. Имаше и ръчно движим струг, на който изработваше различни изделия.

В монашеските ръкоделия Старецът беше изкусен и недостижим, а във физическия труд неуморим и без съперници. Монаси, които го познават отначало, свидетелстват, че “сечеше дърва по-бързо от дърварите, рендосваше с бързината на електрическа машина, работеше за десет човека”.

Не желаеше в работата да се проявява педантичност и мудност, защото “мудният по сърце бива поруган” (Притч. 12:8 по 70-те). Нравеше му се монахът да работи малко с ръцете си и да извършва много духовна работа. Многото работа кара монахът да забравя Бога, подобно на евреите в Египет. Но казваше: “когато работиш – да работиш”.

На Синайската планина правеше резбовани икони – св. пророк Моисей получава скрижалите на закона. В Иверския скит резбоваше най-вече кръстове – нагръдни и за водосвет. Малките кръстове за водосвет имаха  по шестнайсет фигури. Различаваха се всички подробности – дори до ноктите на пръстите им. Не беше ходил на учител да учи дърворезба, но беше самоук. Сам се научи и стана отличен резбар.

Произведенията на ръцете му освен техническо съвършенство притежават и особена благодат, тъй като се  извършваха с благоговение и молитва. Казваше за дърворезбата: “Изображенията на Разпятието и на другите лица да бъдат естествени, но по-фини, по-аскетични, за да насочват към духовното. Христос не трябва да има корем, още повече, че на Кръста е бил гладен”.

Съветваше: “Ако мислиш как да си набавиш дървен материал за ръкоделието, това не е молитва. Обаче ако мислиш как лицето на Христа да приеме добро изражение, това е молитва”.

На Катунакя резбоваше икони с изображение на Разпятието – на разпнатия Христос заедно със Света Богородица и свети Иоан Богослов. Правеше и ножове за хартия от дафиново дърво. Изписваше върху тях изречения от Свещеното Писание и ги раздаваше за благословение.

В “Честният Кръст” изработваше предимно пресовани иконички. Оставяше ги извън портата на двора и       посетителите си взимаха сами, колкото искаха. Имаше различни калъпи: Света Богородица Гликофилуса, Разпятие, света Евфимия, преподобни Арсений, Света Гора, Синай, Честният Кръст с копието и тръстта – за катарама на монашески колани. Най-трудното беше да издълбае калъпите. Върху стомана, която изрязваше с овална или четириъгълна форма, издълбаваше негатива на изображението, удряйки с чук малки секачи,
които сам бе изработил. Намираше в гората нужните видове дървета, отсичаше ги, пренасяше ги на гръб отдалече и след като изсъхваха, ги режеше на плочки с триона и ги заглаждаше. После нагряваше калъпите на огъня и ги притискаше върху подготвеното дърво с помощта на ръчна винтова преса и образите, които се отпечатваха върху дървото, приемаха един омекотен вид. Показа и на други отци това ръкоделие, като им даде и готови калъпи.

В “Панагуда” резбоваше икони на Света Богородица Гликофилуса в малък размер и ги подаряваше на хора с особени нужди. Бяха толкова сполучливи, че изглеждаха като живи, като че бяха одушевени. Правеше и изображението на Света Гора върху дърво. А с пресата правеше едно красиво и оригинално изображение. Отпечатваше върху хартия калъп с образа на Христа или Света Богородица заедно с горски
цветя.

Като видя един свой ученик да плете броеници, той също се научи и оттогава плетеше дори и когато разговаряше с хората. Раздаваше броениците за благословение. Но къде да стигнат неговите за толкова много хора? Купуваше броеници от ръкоделието на бедни монаси-отшелници, за да ги улесни, и ги раздаваше за благословение. Даваха му и други, за да раздава, но предпочиташе да дава от своя труд.  Считаше, че това има стойност. Мъките му с хернията, отслабването на телесните сили, а и увеличаването на посетителите спомогнаха за това плетенето на броеници да стане главното му ръкоделие през последните години. Посвещаваше много часове от деня на поклонниците, които постоянно се увеличаваха и въпреки че беше вглъбен в разговора, едновременно ръцете му механично и бързо плетяха броеница.
Ръкоделието прогонва леността и помага на монаха да живее в безмълвие. Старецът обаче нямаше нужда от такива помощни средства, за да живее в пустинята. Работеше ръкоделие, за да не яде даром хляба си, въпреки че личните му нужди бяха нищожни и рядко продаваше ръкоделия. Неговото ръкоделие беше най-вече изява на голямата му любов. Искаше да даде по нещо на всекиго. Самият той се уморяваше, раздаваше ръкоделията си “в слава на Света Богородица” и доставяше радост и утеха на хората, които считаха за голяма благословия да имат нещо, изработено от ръцете му.

Ръкоделието на монаха, за да има благословение, трябва да става с молитва и без бързане. Казваше: “Когато изработваме ръкоделието с вътрешен мир и молитва, тогава духовното ни състояние се отпечатва върху ръкоделието и хората го взимат и получават благословия. Веднъж правех една икона и тъй като ръката ми бе свикнала, казвах постоянно молитвата, без да се отвличам от работата и образът на иконата стана от само себе си. Прегърнах я и останах така два-три часа… Когато достигнем до добро духовно състояние и е
налице този изблик на любов към Христа, тогава и ръкоделието става молитва”.

“Друг път ми бяха дали поръчка за три иконички на свети Димитри за срок от шест месеца. Дойде последният месец, а имах да направя още една. И тя, тъй като вече се вмъкна забързаността, тревогата, не можа да се получи добре. Дадох я без пари, защото не ми хареса.
За Стареца беше немислимо да се извършва ръкоделие и ръчен труд без молитва. Един монах го попита: “Отче, какво да правя сега, когато ремонтирам килията си?” Отговори: “Ръцете да работят, а умът с молитва да бъде при Бога”.

Наблягаше на простотата на ръкоделието – да не се правят сложни изображения или пък човек да се обвързва с множество поръчки. Ако е възможно да се ограничи с едно изображение, но да го изработва колкото може по-добре, така че умът да може да се моли без разсейване.
Казваше също: “По-добре е човек да продава ръкоделието си евтино и да не може да оказва милостиня, отколкото да го дава скъпо и да предоставя парите за милостиня”.

Наблягаше много на това иконописците да правят хубави икони, защото считаше, че “една икона е вечна проповед, за разлика от проповедта на свещенопроповедника, която трае малко време. Например гледаме една икона на Света Богородица и получаваме утеха. Разбира се, ако иконата не е хубава, ако има грозно лице, очи и т.н., тогава извършва отрицателна проповед. Един човек ми каза: “Пристъпвам към иконата на Христа и искам да отворя сърцето си, но виждам Христос да ме гледа свирепо като германски войник и душата ми се свива”.

“Иконата върши чудеса, когато привлича благодатта на светията, когото изобразява. Това, което човек обича, се вижда на иконата. Обикновено изобразяваме самите себе си. Една иконописка обичаше сестра си и изобразяваше на иконите сестра си. А онова, което правим със съвършена отдаденост на Бога, получава благодат. Вътрешното състояние на душата се изобразява върху ръкоделието. Ако имаш благоговение, ръкоделието ти ще бъде пропито с благоговение. Ако имаш смут и безпокойство, върху ръкоделието се пренася нещо демонично”.

Старецът наблягаше върху благоговението и спретнатостта при ръкоделието, но гледаше на самото него като на помощно средство, а не самоцел. Казваше: “В края на краищата ние, монасите нямаме за цел да станем добри певци и добри занаятчии, но истински монаси, ангели. Така и изделията ти получават благословия и хората, които ги взимат, също получават благословия. Затова и предпочитат ръкоделие от манастирите – заради благословията”.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Givota_na_St.Paisii/book.pdf