Този живот е различен, той е радост и светлина
Всички заедно сме Църквата. В църквата всички сме част от Тялото. Човек би могъл да го разбере само чрез Божията благодат.
Изживяваме радостта на единството на любовта. Важно е да влезем в Църквата, да станем едно със събратята си, с радостите и скърбите на всички. Да ги чувстваме свои, да се молим за всички, да страдаме за тяхното спасение, да забравим себе си.
Никой не бива да иска да се спаси сам, без да се спасят и останалите. Погрешно е човек да се моли само за собственото си спасение. Когато отделяме себе си, не сме християни. Истински християни сме тогава, когато изживяваме единството на Неговата Църква. Да бъдем всички едно. Не съществува друга подобна вяра.
Никоя религия не говори за това. Казват по нещо, но не и тази тайна. Тази тънка особеност на тайнството, която Христос изисква.
За Божиите човеки няма разстояние, макар и да са на хиляди километри един от друг. Когато Христос ни свързва, не съществуват разстояния.
Когато си тръгна от този живот, ще бъде по-добре, ще бъде по-близо до вас.
В Църквата, която притежава спасителните Тайнства, няма отчаяние. Може да сме много грешни, но се изповядваме, свещеникът ни прочита разрешителна молитва и биваме простени.
Христос е раят, Църквата е земният рай. Същият рай, който е на небето, е тук и на земята. Там всички души са едно, както Света Троица. Който живее с Христа, става едно с Неговата Църква. Изживява една лудост. Този живот е различен, той е радост и светлина.
За да запазим единството си, трябва да сме послушни на Църквата, на нейните епископи. Имайки послушание към Църквата, имаме послушание към Самия Христос. Да участваме в Тайнствата, особено в Божественото Причастие.
Нека милеем и да ни боли за Църквата, да я обичаме силно. Да не приемаме да осъждат и порицават нейните представители.
Духът, който възприех на Света Гора, беше дух православен, дълбок, свят, мълчалив, без спорове, без разпри, без осъждане.
Дори с очите си да видим как някой духовник върши нещо нередно, нека не го вярваме нито да мислим за него, нито да го разпространяваме. Тези, които обвиняват Църквата за грешките на нейните представители, с цел да помогнат за поправянето ѝ правят голяма грешка.
Нашата вяра е вяра на верите, дошла чрез откровение, действителната истинска вяра. Другите вери са човешки, празни. Те не познават величието на Троичния Бог. Нашето призвание е да се уподобим на Троичния Бог и да станем едно с Него и помежду си.
Крайната цел на нашата вяра е да бъдат всички едно. Не съществува по-висше нещо от това, което се нарича покаяние и изповед. Това таинство е дар на Божията любов към човека.
Текстът е от книжката “Христос е всичко” с избрани поучения на св. Порфирий Кавсокаливит, издателство Православно Отечество










