Моят Баюм е по-послушен от теб
Първия път останах при Стареца Паисий една седмица. По това време преживявах много труден период в живота си. Току-що се бях върнал от Европа, претоварен от западния рационализъм и всичко, което върви с него. Старецът Паисий ми оказа силна и дълбока подкрепа. Той слушаше много внимателно всичко, което казвах, и не само с голямо внимание, но и с молитвено внимание, което е особено важно.
Казах му: „Отче, интелектуалците поставят под въпрос всичко, и понякога се озовават в ситуация, в която се питат: „Съществува ли Бог?“ Бях изключително впечатлен от отговора му. Той каза:
– Не мога да си представя, че има хора на света, които могат да се съмняват в това.
Тогава видях истинска болка на лицето му – болка, каквато се вижда на лицето на майка, която страда за детето си, което е в опасност да се изгуби. С такава болка и толкова много скръб той се чудеше дали е възможно да има хора, които не вярват.
През онези незабравими години, които прекарах до него и на благословената Света Гора, люлката на светците, ние служехме Божествената литургия. Аз служех, а Старецът пееше. И как само пееше! Като ранено еленче пред Божието лице. Поне така ми се струваше.
– Монах ли си? Тогава бъди послушен. Толкова ли си непослушен, черногорецо? Ето, моят Баюм е по-послушен от теб.
Попитах го изненадан кой е Баюм, защото знаех, че той няма нито един ученик. Тогава той ми показа храст, който сам беше засадил там. Отиде до него и каза:
– Ела, Баюм, нека този недоверчив Амфилохий види какво е истинското послушание…
Тъй като земята около храста беше наскоро разкопана и мека, тя започна да се издига и изведнъж от нея изскочи една жаба. Разказвам ви това, което видях със собствените си очи. Тогава той каза на жабата:
– Върни се сега, Баюм, на мястото си, а вечерта отиди да се молиш.
Бях изненадан и го попитах как се моли Баюм. Той ми обясни, че вечерта жабата отива пред един голям дървен кръст, който се намираше там, и „пее псалми“. Това ми се стори странно и си казах: „Старецът шегува ли се с мен? За какъв „псалмопеещ“ жабок ми говори?“
Още същия ден, веднага на залез слънце видях жабката пред кръста да квака: „Ква, ква.“
Бях дълбоко впечатлен от непосредствената връзка на Стареца с животните – онази, която човек среща у светите хора.
На Атон има чакали. И, знаете ли, като ги чуеш да вият вечер, ти настръхва кожата. А Старецът ми каза:
– Не трепери. Това е „вечерната молитва“ на чакалите, която започва сега. Те са по-подготвени за молитва от нас, монасите. Трябва да се учиш от тях как да пееш химни на Всевишния.









