Aко изработвахме по-фини неща, щяхме да загубим безмълвието

Старецът Иосиф не ни оставяше в безделие, позовавайки се на отеческите изречения: „Безделието е научило хората на всевъзможно зло“, и: „Безделието е майка на всяко зло“. Безделникът, първо, не припечелва за насъщния хляб, и второ, не може да припечели нищо за милостиня, за да помогне на ближния…

Ръкоделието ни бе дърворезба. Изработвахме по осем-десет кръстчета на ден… Резбованите кръстчета на Стареца ставаха прекрасни. Той работеше много умело. Бе доста изкусен в резбата, понеже имаше силна ръка. Можеше да изрязва дървото, държейки предмета в ръка, докато ние можехме да резбоваме само ако се опираме на нещо. Благодарение на здравата му ръка работата много му спореше. Но той се занимаваше само с един вид резба. Изработваше кръст, от едната страна на който изрязваше Разпнатия Христос, а от другата – Пресвета Богородица. Ако искаше, можеше прекрасно да прави много фина резба. Сами виждахме това, когато той считаше за нужно да направи нещо специално.

Но не му допадаше да изработва разнообразни или разкошни неща с много изкусна, фина резба, понеже те, казваше ни той, изискват голямо умствено внимание и сякаш откъсват ума от обърнатостта му към Бога, отвеждат го в плен.

Освен това, ако изработвахме по-фини неща, от тях щяха да се заинтересуват повече хора и щяхме да загубим безмълвието. А така, с простата работа, постигахме целта – припечелвахме за издръжка. Благодарение на дърворезба имахме всички блага, въпреки че нямахме нито овощна и зеленчукова градина, нито маслинови дървета.

Но тази работа не бе лека и Старецът се уморяваше, както може да се види от едно негово писмо: „Макар на младини да бях в разцвета на силите си, а сега от мъките на многото промени да съм се състарил като стогодишен старец, добивам хляба си с пот на лицето преди всичко с дела на ръцете си, както ти видя от това, което ти изпратих».