Тайнствата
Тайнствата са установени от Господа и тук няма какво да философстваме (Светител Теофан Затворник).
Тайнството Брак
В брака мъжът и жената са една плът, едно същество, едно лице (Светител Теофан Затворник).
…На всеки, който с благословението на родителите си пристъпи към това свещено Тайнство, Премилостивият Господ ще устрои съдбата му по Своята воля: бракът ще бъде приятен не само за съпрузите, но и за семейството, и за всички… (преп. Лев).
Преди всичко се вгледайте добре в дълбините на сърцето си и се изследвайте какво е отношението ви към него: мирно или не, дали не сте дали повод за разрив в съпружеските отношения и т.н.? И ако намерите нещо подобно, таящо се вътре във вас, използвайте всички средства за помирение, което е угодно Богу, даже ако сте права, но със смирението си можете да се помирите с него и да го спечелите, ако не за себе си, то за Бога, не отлагайте да го направите и Господ няма да ви остави (преп. Лев).
Тайнството Изповед
Изповедта приема Сам Господ, а духовникът е само свидетел… Негови са благославящите ръце, а действа и развързва Господ, както и причастява също Господ (Светител Теофан Затворник).
Тайнството Кръщение
В Светото Кръщение се обличаме в Христа. Това обличане е тайнствено-благодатно възприемане на първообраза на духа. Кръщаваният получава прошка на греховете и напълно умира за греховния живот (Светител Теофан Затворник).
Тайнството Маслосвет
Това тайнство при християните трябва да бъде единственият лечебен способ при болести (Светител Теофан Затворник).
В сегашния век за съжаление мнозина се опасяват от това Тайнство, считайки го за предвестник на смъртта. А то е установено от светите Апостоли за изцеление на всички недъзи и предпазване от смъртта, което и самият аз съм изпитал. Защото, чрез Маслосвета, извършен от мен, недостойния, близо двайсет души са се освободили от тежки и неизцелими болести (преп. Антоний).
Елеосвещението и приемането на Светите Христови Тайни са най-благонадежното лекарство за очистване на душата, а след него вече можете да прибегнете към лекарството, предписано от лекаря… Ако е Божия воля, Бог ще даде и на лекаря да ви излекува, и на лекарството ще даде лечебна сила (преп. Макарий).
Тайнството Причастие
Господ е извор на живот, оживяващ причастяващите се с Него и наред с това, поглъщащ огън. Който достойно се причастява, вкусва живот, а който недостойно се причастява – смърт (Светител Теофан Затворник).
Тайнството Свещенство
Тайнството на свещенството е връх на благодатните Тайнства, защото без него биха останали бездействени всички други Тайнства и Църквата би се лишила от благодат (Светител Теофан Затворник).
Талант
Под талант не трябва да се разбира само богатство, ученост, знатност. Таланти са и благоприятните условия за спасение на душата. На всеки от нас са дадени таланти: бедност, болести, скърби – всичко това са таланти. Ако човек употребява дадения му талант духовно, за спасение на душата си, той ще принесе плод (Ср. Лука 21:19). А скрилият в земята дадения му талант, е човекът, който поради нерадение е употребил земния си живот само за достигане на земно благополучие (преп. Никон).
Как да гледаме на талантите, които от светска гледна точка се считат за таланти? Например, ум, ученост, музикални способности, медицинско изкуство и други. Добре е, при възможност, такава способност да се съчетае с работата за Бога, за да не попречи всичко това за спасението на душата. Но ако някои от тези таланти ни пречат да живеем за Бога и да се спасяваме, то трябва да ги оставим… Главното е да се спасим. Каква полза, ако придобиеш целия свят, а повредиш на душата си? (Ср. Мат. 16:26) (преп. Никон).
Театър
Каква е обстановката в театъра? Светска музика, не позволяваща да възникне в душата нито една духовна мисъл, нито едно духовно чувство… Това е школа за безнравственост… Излишно е да говоря за предимството на Божиите храмове пред театъра (преп. Амвросий).
Трезвение
Велико душевно бедствие е разсеяният живот. Благоговейният християнин трябва да преминава живота си с всяко внимание и трезвение. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мк. 14:38) е казал Господ (преп. Никон).
Светият Апостол предупреждава да се пазим от съблазните и да внимаваме над себе си. Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне (1 Кор. 10:12). Никой, до самата си смърт, не е застрахован от всевъзможни падения – душевни и телесни (преп. Никон).
Никога не се надявай на хората и не се смущавай като не виждаш съчувствие в тях. Не ги съди, а внимавай над себе си (преп. Никон).
Човек, който не се сдържа в малкото, мислейки че то нищо не значи, отвиква от борбата със себе си и се разслабва в духовно отношение (преп. Никон).
Труд
Не подценявай и не презирай умората на външните трудове. Тази умора се одобрява от всички свети отци. Свети Исаак Сирин казва, че не Духът Божий, а духът на света живее в обичащите покоя и отрадния живот… На падналото човечество е заповядано с пот на лицето да яде хляба си (преп. Амвросий).
Тщеславие
Тщеславието и гордостта са едно и също. Тщеславието показва своите дела, за да ги видят хората. А гордостта, впоследствие, започва да презира всички. Както червеят отначало пълзи, а после се надига, така и тщеславието. И както, когато му пораснат крила, излита нагоре, така е и с гордостта (преп. Амвросий).
Изгонвайте тази змия (тщеславието) от сърцето си със самоукорение и избягвайте да ѝ давате храна. Каквото и да сте извършили, то е било с Божията помощ и следователно не е ваше, а Негово достояние. Вие сте само оръдие, при това най-слабото (преп. Макарий).
Бягай от тщеславието, то погубва всички плодове (преп. Анатолий).
Не бива да се величаем нито със здраве, нито с красота, нито с други Божии дарове. Всичко земно е нетрайно – и красотата, и здравето. Необходимо е да благодарим на Господа със смирение, съзнавайки своето недостойнство (преп. Никон).
Тълкуване на Свещеното Писание
..Ти пишеш, че… N… безпокоят религиозни въпроси като този: виновен ли е Юда, който е послужил като оръдие… Но нали сатаната е избрал Юда като оръдие на предателството, забелязвайки у него силна страст на сребролюбието. Но Христос Спасителят го е причислил към числото на дванадесетте апостоли и заедно с тях го е надарил с всички благодатни дарове. В продължение на три години Юда е бил наставляван от Спасителя на всяка истина, а на Тайната вечеря – директно упрекнат: „Един от вас ще Ме предаде” (Мат. 26:21). Но дори и тогава не оставил злото си намерение. Как би могъл да не е виновен след всичко това? Освен това мнозина светци смятат, че и Юда е щял да бъде опростен, ако се беше покаял като първовърховния апостол Петър, който три пъти се отрекъл от Христос, но чрез покаяние получил не само опрощение на греха си, а и предишното апостолско достойнство. Впрочем, по думите на преп. Йоан Лествичник, е страшно да изпитваме непостижимите Божии съдби и всеки, който дръзне да върши това, се оказва лишен от смирение и притежаващ противоположно качество, т.е. горделивост. Евангелието започва и завършва с думите: „Покайте се“, а ние се леним да се покаем и вместо това се заемаме да изследваме това, което е непостижимо за нас, което никой не изисква от нас (преп. Амвросий).
Търпене на обидите
Пишеш, че една послушница те е обидила несправедливо и незаслужено и ти в мъката на сърцето си си плакала, а вътрешният глас ти е казал: „Дръж ума си горе и се моли непрестанно, всичко ще мине“. Така постъпвай в подобни случаи (преп. Амвросий).
Търпене на скърбите
За избягване на измъчващите те скърби е необходимо да се молиш за сестрата, заради която скърбиш. И се моли така; „Спаси, Господи, и помилуй възлюбената (име) и по нейните молитви помогни на мен окаяната и грешната!“ Да се молим така имаме Евангелска заповед от Самия Господ, който казва: „Обичайте враговете си!“ Без такава молитва не можем да се избавим от скърбите и да се успокоим. А когато се молиш така с вяра и усърдие, то и оскърбилият те може да промени отношението си към теб към по-добро (преп. Амвросий).
Нека хората те упрекват и обиждат. Те сами не разбират какво вършат. Моли се за тях така: „Спаси, Господи и помилуй твоите раби (имена) и заради техните молитви, помилуй и мен, грешната“ (преп. Йосиф).
Награда се дава не за отрада, а само за скърби и подвизи (преп. Амвросий).
Търпене на укори
Що се касае до укорите от сестрите съм ти казвал и за стотен път ти повтарям – без тях ще пропаднеш. Ако ти си толкова тщеславна, че не искаш да чуеш истината, то какво би станало, ако тази немощ се таеше незабелязано в теб (преп. Анатолий).
Кой ме обича? Който приема от мене скърби – пише св. апостол Павел на своите ученици… И как сега, аз, духовният ти наставник, да ти правя забележки и да ти давам наставления, когато това те разболява? Нима съм те укорил, за да те наскърбя? Очаквах, че ще приемеш това със смирение и ще побързаш да укориш себе си, а не другите, а излезе обратното (преп. Анатолий).
Търпение
Трябва да се учим на търпение не тогава, когато биваме порицавани за вината си, но когато сме невинно набедени и укорявани (преп. Макарий).
Царствие Божие нудится и никой не го е получил без усилие и самопринуждение. Трябва да понасяме теготите на другите, а за това да просим у Господа търпение (преп. Иосиф).
За липсата на търпение, не унивай, а се старай да го придобиваш по малко (преп. Анатолий).
Видно е, че желаеш и се стараеш да се спасиш, само че не умееш, не разбираш духовния живот. В това е цялата тайна – да търпиш каквото Бог изпрати. И няма да усетиш как ще влезеш в рая (преп. Анатолий).
Трябва да търпим не само постигащите ни скърби, но и себе си (преп. Никон).
Търпението е непрестанно благодушие (преп. Никон).
Истинските мъдри в Господа порицават сами себе си за нетърпението. Нетърпението бива и гордо, неправилно. То не дава познание за истината (преп. Никон).
Има поговорка, с която обикновено се утешават скърбящите в трудно положение: „Търпял Мойсей, търпял Елисей, търпял Илия, ще потърпя и аз“ (преп. Амвросий).
Тяло
Да живеем в съвършено безмълвие, без никаква грижа, без да се занимаваме с килийни и други потребности, е извън нашата мяра, когато виждаме, че и някогашните отци – дори съвършените – са се грижили за храната си всеки според мярата си, макар да са се грижили малко и безстрастно, но са се грижили. Колко повече ние, немощните и страстните, трябва да се смирим и да се грижим за плътта си според думите на Апостола, като я храним и съгряваме според нуждите, а не произволно (преп. Амвросий).
Възможно е и е необходимо да се грижим за телесното, но не с душата си, както казва Евангелието (преп. Никон).