Всички ние в различни моменти сме ту камъни, ту тръни, ту добра почва

По време на посещението си в скита „Ветрово“ в края на октомври 2017 г. най-силно остана в паметта ми  разговорът с отец Роман за евангелското и апостолското четиво…Тогава на нощната Божествена литургия четoха притчата за сеяча…

– Виждате ли, онези зърна, които са паднали край пътя, били изкълвани от птиците – каза отец Роман след службата, докато пиехме чай. – Ако край пътя расте дърво, то непременно ще бъде стъпкано. Същото важи и за Божието слово. А какво е пътят? Това е светската суета: отидеш някъде, връщаш се… Камъкът, върху който падат зърната, – това са повърхностните хора, такива са много. Добри, но не задълбочени, защото са заети със собствените си дела: на някого му предстои да проведе изпит, друг има своя фирма… Такива хора са мнозинството. Същото важи и за тръните. А съвсем малко са онези, които са оставили всичко и са тръгнали след Христа – добрата земя, която дава плод. Всички ние в различни моменти сме ту камъни, ту тръни, ту добра почва…

„Обработката на земята – това е нашият собствен труд. И все пак много зависи и от сеяча. Всяка пролет виждаме как се топи снегът и земята се оголва“, пише отец Роман. „Но сеячът се появява едва когато земята се затопли: никой не иска да пилее семето, никой не засява замръзналата земя. Жизнеутвърждаващата пролет поучава човека: преди да посееш с думи, стопли душата, в която искаш да посееш. Ако не можеш – поне напълни сърцето си с топлина към тази душа. Нали след дългата студена зима, всичко живо се радва на топлината!“

https://pravoslavie.ru