Такива са нашите светии

Имало едно момче, което беше прекарало изключително тежко детство. От това придобило някаква несигурност, която във времето прерасна в голям страх и притеснение. Това продължило с години. Когато един ден отишло при отец Георги, той след като го изслушал го погледнал право в очите и му казал: „Не бой се“. Оттогава, този страх изчезнал напълно…

При разглеждане на живота и подвига на отец Георги Жегларски се открояват някои основни, характерни черти на българските подвижници на благочестието, на българската святост:

– жива вяра, смирение, скромност,
– простота ,безизкуственост,
– безстрашие, мъжество, с упование на Бога,
– благост, ласкавост,  честност, откритост,
– твърдост във вярата,
– чистота, нестяжание, неосъждане, незлобие,
– дела на вярата, живот по съвест, жертвеност,
– милосърдие, изповедничество,
– твърдост в спазването на поста,
– гостоприемство, страннолюбие,
– любов не обща, а насочена към конкретния човек.

Когато приел свещенство, о. Георги чувствал, че не е достоен да служи на Бога,
но вярвал, че Господ ще запълни неговата немощ.

Имал любов към службите, служел с дълбок, молитвен дух.

На изповед прощавал всичко, нищо не забелязвал.

Предпочел тежка и опасна работа пред възможността да получи облаги, високи постове, не помислил да отстъпи от вярата си.

Решението да учи в семинарията по време на атеизма е предприемане на неимоверен подвиг.