Ние привикваме да живеем в страх
Ние привикваме да живеем в страх. Това е лош и убийствен навик, който още приживе може да унищожи всичко най-добро, на което човек е способен. А човекът, създаден по Божий образ, е способен на повече, отколкото мисли. И не само в сферата на социалната реализация.
Страхът засяга всички без изключение
На някого му е изгодно нашият боголюбив народ да живее в постоянен страх, тревожейки се за всичко и за всички. Днес всичко се прави за тази цел. Всеки ден живеем притеснени и се страхуваме от бъдещето, сякаш няма кой да се погрижи за нас.
Преживяванията от една истинска война, която не само убива хора, но и осакатява човешката психика, изпълвайки душата с омраза и злоба, не дават покой и унищожават мирния дух. Все още е твърде рано да се говори за резултатите от това ужасно въоръжено противостояние. Но за поражението от всеобщия страх трябва да се говори именно сега и днес.
Съдейки по поведението и реакциите на хората, засега страхът побеждава. И той засяга всички без изключение. Вече няма топла вода и хората са в паника. А паниката разрушава имунитета към правилното възприемане на житейските трудности.
Възможно е това да е само началото на битовите проблеми, които ще ни преследват през следващите години. Но трябва ли да се боим от тях? И как можем да се противопоставим на тези многобройни страхове, които настойчиво надничат през вратите на домовете и апартаментите ни?
Реалността от християнска гледна точка
Всеки знае евангелската притча за това как нашият Господ Иисус Христос нахрани пет хиляди души само с пет хляба и две рибки. Много учени твърдят, че това е невъзможно, защото по принцип и по същество това не може да се направи в реалността. Няма да споря, защото вярвам в истинността на евангелските слова. А радостта от ежедневната грижа на Господ за нас преизпълва душата ми.
Вижте колко хармонично и красиво е устроено всичко в нашия живот! Но погледнете тази реалност, която ни заобикаля, от християнска гледна точка. Представете си, че сте на същото това поле, където вече трети ден седи многохилядна тълпа и слуша словото на Христос, който разяснява смисъла на живота и изцелява стотици хора само с едно слово. Вие наистина вече сте гладни, защото всички запаси са изчерпани.
Учениците на Иисус, не по-малко изморени от тълпата страдащи, вече искат хората да се разотидат по домовете си. Но Господ не ги пуска и иска да ги възнагради за търпението им не само със Своето спасително слово, но и с истинска храна за подкрепяне на плътта.
Той просто благославя хляба и рибките, и учениците, за тяхно собствено учудване, успяват да нахранят хиляди хора. Може би не всички са получили по равно, а мнозина дори са се отказали от храна, но всички са останали сити и никой не се е оттеглил от Христос поради глад.
Спасителят нахрани онези, които бяха до Него и които не Го напуснаха от страх да останат гладни.
Господ възнагради верните Му хора, които желаеха да Го слушат и да Му служат. Бог не изоставя Своите чеда, които вярват в Него и Го обичат – дори в трудни житейски изпитания, изпратени от Самия Него за нашето вразумление и спасение.
Да търпим собственото си маловерие
Какви страхове могат да имат повечето християни в нашата страна, ако знаем, че Господ непременно ще се погрижи за нас и няма да ни даде повече изпитания, отколкото можем да понесем? Трябва само твърдо да вярваме в това и да търпим собственото си маловерие.
Разбира се, за нас е трудно да противопоставим на тези реални страхове несъмнената радост в Христа. Но трябва да се стремим към това и да сме готови да пострадаме за Истината – не в огнена битка, а в борбата със собствените си закоренели страсти и греховни навици.
Не е ли възможно да се живее известно време без топла вода или без любимите храни, които, може би, ще изчезнат от рафтовете на магазините?
Разбира се, това не е много добре, но все пак може да се живее. И вместо да молим Бога в покайни молитви (именно като се покаем за греховете си, а не като ги утежняваме с непрестанни спорове и осъждания) за възстановяване на мира в страната и във всяко семейство, ние самите разпространяваме тези страхове, отдавайки им цялото си жизнено пространство и сърдечно място.
Само да не отстъпим от Христа…
Без истинна вяра в Бога и без това е трудно да се живее, а в наше време – как изобщо е възможно? Господ ни учи да бъдем благоразумни, творчески свободни и да не разчитаме прекалено много на материалните блага. Трябва да се научим да се задоволяваме с това, което имаме, и винаги да сме подготвени за по-лошото. Но при това да сме уверени, че Христос няма да ни изостави и няма да се отрече от Своите верни чеда.
Само да НИЕ да не отстъпим от Него! А какво правим всяка секунда от живота си, подчинявайки се на страховете, а не на Божията любов?! Вместо сърдечна молитва, с особена злост предаваме тези страхове един на друг…
При това, непременно искаме Господ да ни помага. Искаме да сме сити, но търсим храна не при Този, Който може да я даде в изобилие, а при онези, които са способни да я унищожат, които, всъщност, сеят паника сред беззащитните пред страха хора, които не познават Божията сила.
За вярващия всичко е възможно — това е факт. Но трябва просто да се опитаме да станем вярващи хора, за които не съществуват никакви страхове, освен Страха Господен. А това, на първо място, включва страха на човека да наруши Божиите заповеди и желанието да живее не според собствената си греховна и зла воля, от която произтичат войните, страданията и страховете, а според Божията милост, която прощава всичко и обича жизнерадостните и верни на Христос хора.
Прот. Александър Акулов
Православието в Украйна
6 август 2014 г.
