Старообрядци (разкол)
За старообрядците (и изобщо пребиваващите в разкол) може да се молим само с домашна молитва (а не в църквата) и то само за живите, тъй като все още се надяваме, че те ще се обърнат.
Старчество
Врагът ненавижда старчеството, ненавижда мястото на откриването на помислите, самият глас, който ги открива… (преп. Варсонофий).
Докато намериш духовно отношение се ръководи от Евангелските заповеди, опирай се на тях и следи какво се случва вътре в теб (преп. Амвросий).
Първото дело на беса е да посее в послушника недоверие към стареца, за да ги раздели. Той може да представи старецът дори блудник. Затова авва Доротей казва: „Не вярвай, дори да видиш подобно нещо с очите си“ (преп. Варсонофий).
За съвет трябва да се обръщате към един духовник. Случва се, дойде някой в Оптина, посъветва се с един, после – с друг, понякога ще иде при трима или четирима. И всеки го съветва различно, а у питащия възниква смущение: той не знае как да постъпи. А е трябвало да пита само този, при когото първо е отишъл и каквото го посъветва той, да приеме, считайки го за воля Божия (преп. Варсонофий).
Страдания
Понякога на човек се изпращат страдания без той да е виновен за нещо, за да може по примера на Христа да страда за другите. Сам Спасителят е пострадал за хората. Апостолите му също са понесли мъчения за Църквата и за хората. Да имаш съвършена любов означава да страдаш за ближните. Участта на всички, които искат да се спасят, е да страдат. Затова, ако страдаме, нека се радваме, защото така се извършва нашето спасение (преп. Амвросий).
Странничество
Духовното странничество не се състои в това да странстваш по света, а в това – живеейки на едно място, да водиш страннически живот, нямайки собствено място. Господ свидетелства за светото странничество, казвайки: «лисицы имеют норы, и птицы небесные-гнезда; а Сын Человеческий не имеет, где приклонить голову» (Лк. 9:58) (преп. Амвросий).
Страсти
Недоумяваш откъде се взимат завистта, злобата, нетърпението и всичко лошо, което можеш да си представиш. Всичко това са страсти, лежащи в теб, но скриващи се до време и само когато се появи някоя предпоставка, те надигат глава. Укорявай се и призовавай Божията помощ и Господ е всесилен да я даде (преп. Макарий).
Не роптай на сестрите, ако те разстройват или не можеш да понесеш немощите им: всичко това устройва Господ Бог, за да познаеш своите немощи и да се смириш. Бъди уверена, че дори никой да не те закачаше и да не ти казваше нито дума, страстите пак щяха да се прояват (преп. Макарий).
Четете книги и се вразумявайте как да противостоите на страстите. Тези наши злодеи до края на живота ни и ни борят: ако не една, то – друга. Но горко ни, ако се уповаваме само на себе си и мислим, че можем да им противостоим като презрем това, чрез което се придобива смирението (преп. Макарий).
Вие се оплаквате от суетата и житейската скука и облажавате безметежния живот. Как да не го облажаваме? Но страстите ни лишават от тази наслада, защото когато не се борим с тях и не ги побеждаваме, не можем да получим истински покой и безмълвие, а ни безпокоят страсти: тщеславие, славолюбие, сластолюбие и сребролюбие – от тях всички други страсти се опълчват на нас, бедните (преп. Макарий).
Страх
При твърдо християнско упование и вяра не би следвало да има страх. Страхът причинява огромна вреда: разслабване на тялото от упадъка на духа, лишаване от спокойствие, при което и без болести се разболяваме (преп. Макарий).
Мъжествените души от нищо и от никого не се боят освен от единия Бог. А вие по своето малодушие се плашите от всичко, както и свети Давид казва: «тамо убояшася страха, идеже не бе страх» (Пс. 13:5) (преп. Антоний).
Трябва да се боим не от холерата, а от тежките грехове, защото косата на смъртта поразява човека като трева и без холерата, а затова възложете цялото си упование на Господа Бога, без волята на Когото и птиците не умират, а колко повече човека (преп. Антоний).
Страховете ти не са нищо друго, освен последствия от прелест. Когато познаеш своята немощ и се смириш, ще изчезнат, но не мисли, че много скоро може да се освободиш от страстите. Те се изтребват с много подвизи, трудове, време и Божията помощ, когато напълно се смирим. А ако скоро се освободим от тях, ще паднем в гордост и още повече ще прогневим Бога (преп. Макарий).
Страх Божий
Страхът Божий ще ни предпази от всяко зло – тайно и явно. Ако тозчас прибегнем към Бога с покаяние и своевременно се изповядаме пред духовния ни отец (преп. Амвросий).
Страхът Божий се придобива още с изпълнение на Божиите заповеди, когато вършим всичко по съвест (преп. Амвросий).
Свети Исаак Сирин пише: ако човек се придържа към страха Божий, когато е нужно, то скоро ще се озове пред вратите на Царството (преп. Амвросий).
Как да придобия страх Божий? Трябва винаги да имаме Бога пред себе си (преп. Амвросий).
Страх от смъртта
Да се боиш от смъртта е правилно и полезно. Който има дори малко грехове, не може да не се бои от смъртта (преп. Анатолий).
Във вашата местност холерата отнася много жертви, но казваш, ти не се боиш от смъртта. И не следва да се боим от смъртта, а да се оставяме на волята Божия. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват (Пс. 22: 4) (преп. Иларион).
Страхове от душевния враг
Този страх е от душевния враг. Моли се постоянно с Иисусовата молитва: Господи, Иисусе Христе, Сыне Божий, помилуй мя грешную и не се бой – преодолявай страха си и Бог ще ти помогне(преп. Амвросий).
Когато усещаш страх или вражие нападение, то по примера на древните отци ще ти е полезно да казваш Псалмите, определени за това, например: «Господь просвещение мое и Спаситель мой, кого убоюся», и целия 26-и псалом. Също: «обступили меня, окружили меня, но именем Господним я низложил их; окружили меня, как пчелы, и угасли, как огонь в терне: именем Господним я низложил их» (Пс.117: 11—12). От опит ще видиш колко голяма е силата на Боговдъхновените псалми, които като пламък опалват и прогонват мислените врагове (преп. Амвросий).
Суеверия
Не бива да се вярваме на суеверия… Господ ни управлява със Своя Промисъл и не зависим от каквато и да е птица, или ден, или каквото и да е друго. Който вярва в предразсъдъци, изпитва тежест в душата си, а който счита, че зависи само от Божия Промисъл, напротив, усеща радост в душата си (преп. Никон).
Грешно и суеверно е да гадаем по месеци или по луната (преп. Амвросий).
Събития
Войната на сатаната срещу Кръста продължава и как ще завърши – само на Господа е известно; разбира се, това е наказание за греховете ни… Словото Господне е вярно и истинно. Ако изпълнявахме Неговата воля, тогава „един би могъл един да прогони хиляда, а двама – десет хиляди“ (См. Второзак. 32,30). Както враговете, нападнали избрания от Бога народ, пострадаха: в една нощ 185 хиляди претърпяха поражение. А друг път, без да бяха преследвани от никого, те избягаха в страх и ужас от Самария. А как са страдали иудеите, когато са прогневявали Господа – на всички ни е известно. Трябва да се молим на Господа и да Го умилостивяваме с покаяние и благо житие. Нека Господ да опази Православната ни Църква и нейните чеда, нашите братя, попаднали под мюсюлманското иго и псевдохристиянска тирания. Те, бедните, сега са без защита. Цяла Европа е вдигнала срещу нас и срещу тях. Един Бог ни е Помощник и Покровител и нека Той да ни бъде за спасение. Да извикаме към Него в тези си страдания и той ще ни чуе. Той е силен дори и сега да потопи и коня, и ездача – не в Червено, но в Черно море и да спаси хората Си от тиранията на умния фараон като унищожи неговите „воини-колесници”. Но какво да умуваме? Нека паднем пред величието на Неговата слава в бездната на смирението като очакваме Неговата воля за нас!
Не мога да разсъждавам за делата на Европа и за войната, която се води в днешно време и не смея да правя крайни заключения, освен че тази война е пръст Божий и бич, който ни наказва – нас, които сме се отклонили от правия път и вървим упорито по широкия и пространен път, водещ към погибел. Мнозина, положили живота си на бойното поле, със сигурност ще получат опрощение на греховете и мнозина ще се увенчаят с нетленните венци на небесната слава, а останалите им ближни, а и всички като цяло, страдащи сърдечно за това и търпящи лишения в много отношения, неволно ще изоставят разкоша и ще се утвърдят във вярата. Божиите съдби са непостижими за нас и Нему Единому е известно бъдещето, миналото и настоящето… трябва да се молим Той да се смили над нас, грешните, и да помилва света.
Преподобни Макарий Оптински (1788–1860 г.)
Съблазън
Ти трябва да си светилник, а служиш и на старите, и на младите за съблазън. Впрочем, някога и първовърховният Апостол Петър е бил камък за препъване… И то на Кого? Но това не му е попречило да стане първовърховен измежду избраните Христови ученици. И ти не унивай. Аз също много съм съгрешил. Какво да се прави? Да не следваме Юда, а св. апостол Петър (преп. Анатолий).
Съвършенство
Нравственото съвършенство на земята не се достига от човечеството като цяло, а от всеки вярващ поотделно, по мярата на изпълнение на Божиите заповеди и по мярата на смирението. Пълно съвършенство се достига на Небето в бъдещия безкраен живот (преп. Амвросий).
Съвест
Както окото не търпи и най-малката прашинка, попаднала в него, така и когато съвестта ни не е чиста, не можем да имаме молитва (преп. Макарий).
Съвет
Ако искате съвестта ви да е мирна и да имате дела по Бога, при всяко затруднително дело, всяко недоумение, просете помощ от Господа или от човек, който живее по Бога, защото е писано: спасението е в многото съветване (Притч. 11:14) (преп. Лев).
Съд Божий
Който е склонен да води вътрешен живот, преди всичко трябва да се погрижи да остави всичко и всички на Съда Божий, а особено да се пази от двоедушие, за да не се сбъдне над нас словото на свети апостол Иаков, брат Господен, че човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден (Иак. 1:8) (преп. Амвросий).
Съждение за хората
Питаш, ако поискат мнението ти за нечий характер, какво да отвърнеш. И ако кажеш истината, няма ли това да бъде осъждане? – Трябва да се стараеш да имаш добро мнение за всички. Един Бог е Сърцеведец, ние не можем да съдим за хората без да сгрешим (преп. Иларион).
Съединение с Бога
За да бъде сърцето готово и способно да приеме Божия зов, е нужно да го очистваме от всяко зло, за да няма в него никаква злоба, никакво пристрастие към нещо, още повече греховно (преп. Никон).
Ако ние винаги сме с Господа, ще имаме сила да свидетелстваме за Него и мъжество и твърдост да Го изповядваме и не само с език, но и със самия си живот (преп. Никон).
Съкрушение сърдечно
Вие бихте искали да имате сърдечно съкрушение, но не го виждате в себе си. Ако бяхте получили този Божий дар, вероятно щяхте да се увлечете от мисълта, че вече сте достатъчно подготвена за Тайнството Свето Причащение. Затова и Господ не допуска това. За недостига на съкрушение трябва да се смирявате, да осъзнаете своята нищета и ще се успокоите. А смущението е признак на тайна духовна гордост, която не може да ви успокои (преп. Макарий).
Сълзи
Не вярвай на тези сълзи, които текат преди съвършено да си се очистил от всички грехове (преп. Макарий).
Пишеш, че понякога пеенето и четенето привеждат душата в умиление и едва сдържаш сълзите си, а друг път душата ти е като камък и нищо не я трогва. Не вярвай много на тези сълзи и на това умиление (преп. Иларион).
Сън
Когато лягаш да спиш, прекръсти леглото и килията с молитвата: „Да воскреснет Бог…“ (преп. Амвросий).
Спи шест часа, а ако спиш повече, се кай за това (преп. Амвросий).
Не разказвай сънищата си (преп. Амвросий).
Когато се събудиш, първо се прекръсти. В каквото състояние си сутринта, в такова ще премине целият ден (преп. Амвросий).
Сънища
Ако вярваш на сънища, лесно можеш да паднеш в прелест. Светите отци напълно отхвърлят това и ни учат да не вярваме на сънища – ние, страстните и самомнителните (преп. Макарий).
Аз вече ти писах да не вярваш на сънища. Сегашните ти сънища са страшни – от лукавия (преп. Анатолий).
Сърце
Сърцето е обширна нива, обрасла с тръни… Как на нея да сеем благи семена? Те пропадат и не принасят плод, затова трябва всеки ден, макар и по малко да изтръгваме тръните на страстите като не допускаме те да преминат в дела (преп. Макарий).
Следи за движението на сърцето си и отхвърляй възникващите там страсти, най-вече гордостта, гнева, яростта, взирането в чужди грехове и осъждането на ближните. Защо да плачем за чужди мъртъвци, когато нашият лежи пред нас? – А това е умъртвената от грехове наша душа (преп. Макарий).
Духовният плач на сърцето ни е много необходим… за което пише много добри неща в отеческите творения, когато ги четем с вяра и смирение, укорявайки себе си, а не другите. А ние се задоволяваме с едно просто четене, от което душата остава гладна и хладна (преп. Макарий).
